България трябва да ускори свързаните с енергийния преход процеси

Процесите, свързани с енергийния преход в страната и преквалификацията на работната сила в трите въглищни региона, трябва да се ускорят. Европейският съюз е предоставил достатъчно средства за трансформацията, но страната ни трябва умело да се възползва от тях. Междувременно освен на национално ниво, местните власти работят за привличането на инвеститори в новите индустрии.

Това са заключенията, около които се обединиха участниците в първия панел на международния форум „Just Transition Opportunities Across Borders“, част от проекта „Преход на възможностите“, финансиран с европейски средства. Той се изпълнява от "Бранд Медия България", издател на Economic.bg.

Темата на панела бе „Насърчаване на националното сътрудничество“ с модератор Славчо Нейков, директор на Института за енергиен мениджмънт. В панела взеха участие Ивайло Стоянов, началник отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в МРРБ, Людмил Веселинов, областен управител на Перник, Александър Пандурски, областен управител на Кюстендил, Николай Дочев, зам.-кмет на Кюстендил, и Стефан Кръстев, зам.-кмет на Перник.

Областните администрации са притеснени

Започвайки този разговор, мисля, че е много важно да осъзнаем неговата цел. Тя е справедливост за всички, а не само за хората, които губят работни места, но и за тези, които губят част от своя бизнес, който е свързан с тази трансформация. Трябва да сме комплексни“, заяви областният управител на Кюстендил инж. Александър Пандурски.

Той сподели, че се тревожи от бавните темпове, с които се случва трансформацията. Макар и добре посрещната от общността, тя не може да получи своето реално развитие на терен. „Ние имахме нещастието да изживеем тази трансформация преди години, когато бяха затворени рудниците в Бобов дол. Хората и сега ни питат какво направихме тогава и защо позволихме да се затворят рудниците.“

По думите му голяма част от хората, които са загубили работни места тогава, са ги потърсили самостоятелно – или в София, или в чужбина. Според Пандурски преходът има и социални последици, които остават доста години след това.

Тези хора, които останаха, за тях трябваше да се грижи някой. Тази грижа е в основата на справедливостта и в това, което ни очаква в бъдеще. Ние се справихме много трудно.“

По отношение на сегашната ситуация, Пандурски сподели „с огорчение, че държавата продължава да ни пречи.“ По думите му създадените подкомитети не може да започнат работата, но и преквалификацията на хората също се бави. „Темповете, с които се подготвят документите, за да стартира процедурата, за да започнем обучението, са много бавни“, заяви той.

Пандурски заяви, че потърпевши са и бизнесите, които досега са се занимавали с дейността. Разказа, че собственикът на най-потърпевшия икономически субект в областта търси решения за диверсификация, която пък от своя страна ще даде възможност на част от персонала му да почне работа в предприятия, които са близки до същата енергетика, в която са работили. Пандурски коментира, че има и готов проект за изпълнение на завод за биогаз и коментира, че такива проекти са възможност за персонала да се преквалифицира.

Зеленият преход е кауза, уникален шанс за България. Не е само процес на затваряне на въглищни централи, но ще създаде общности на зелени икономики“, коментира областният управител на Перник Людмил Веселинов.

Той припомни за откритият във вторник голям хибриден проект с ФЕЦ и батерия и допълни, че големите бизнеси са усетили тези възможности, а областта работи активно за привличане и подкрепа на иновациите в различни сектори.

Нашата цел е да създадем новите индустрии и да не оставим никой назад, да дадем шанс на хората да се преквалифицират.“

По думите му трябва да се гледа по-позитивни на обстановката, тъй като „ЕК е дала огромни възможности на България за нашите три региона.“ По думите му  всички общини в областта са в координация и полагат усилия за успешна реализация на редица проекти.

Общините не спират работата си

На общините до голяма степен остава да използват средствата, които ЕК и ЕС са предоставили, за да извършат процеса на трансформация“, коментира зам.-кметът на Кюстендил Николай Дочев.

По думите му общината е започнала да търси такива възможности доста рано. От 2011 г. се водят разговори с ЕК за създаването на център за иновативни технологии, чрез които да се използват ресурса на общината и иновациите.

В процес сме а одобрение на ПУП за високотехнологична индустриална зона“, коментира Дочев, напомняйки за важния проект, за който медията ни вече разказа.

По думите му такива проекти ще дадат възможност Кюстендил и областта да реши демографските си проблеми, тъй като подобна индустриална зона ще даде възможност на хората да пътуват и от Бобов дол например. Водят се преговори с инвеститор клас „А“, така че зоната да може да получи средства и на национално ниво. „Търсим възможности през териториалните планове за справедлив преход да намерим икономически дейности, които да допускат изключение за получаване на по-висок процент безвъзмездна финансова помощ.“

„Обмисляме и кандидатстване по програма, която да даде възможност ресурсът, който имаме като община или със съседните общини, да го въвлечем във форма, която би била подходяща за привличане на инвестиции“, допълни още Дочев.

Не мога да споделя притесненията и да рисувам черни краски. Трите региона имат сходни предизвикателства, но и специфики“, заяви зам-кметът на Перник Стефан Кръстев.

Той се върна в годините назад и разказа, че Перник  е люлка на съвременната индустрия. Когато са отваряни първите заводи за стомана и други подобни, градът доказано отбелязва период на развитие, строи нови неща, а гражданите и сега споделят сантимент и носталгия по това време.

Подобен тип просперитет е постигнат, защото са използвани върховите технологии на времето тогава. Ако сега не ги ползваме, няма да го постигнем“, заяви Кръстев.

По думите му въпреки, че Перник е включен във Фонда за справедлив преход едва през 2020 г., то общината до момента е реализирала и други проекти, свързани с трансформацията. „Мина доста време и едва миналата седмица, на 19 септември, бе крайният срок за подаване на предложения по първата мярка. Общината не е стояла да чака неволята. Правихме всичко възможно да постигнем амбицията на зелената сделка с други инструменти.“

Екипът ни вече разказа за някои от тези проекти. Общественият транспорт в града е екологично чист, а по пилотен проект са инсталирани и три водородни инсталации към горивния микс на сгради, които са енергоемки и са ползвали газьол.

Имаме нова индустриална зона с площ от 800 дка. Там се изгражда и пътна връзка, която ще позволи на зоната да стане още по-комуникативна.“

По думите на зам-кмета на Перник всеки човек трябва да получи помощ без да е нужно да се преселва на друго място. Според него има достатъчно бизнеси и инвеститори, които могат да приемат хората, които биха загубили работата си. Общината приоритетно разглежда проекти на инвеститори, решили да се установят в областта и придвижва документи, акцентира още Кръстев.

Когато се задават проблеми, които са неизбежни, като че ли чакаме до последния момент, защото мислим, че ще ни подминат. Няма такова нещо. Ако управляваме процесите, ще осигурим промените да се случат справедливо. От нашата нагласа и амбиция зависи дали ще бъдем субект или обект в прехода.“

Синергията между институциите

Министерството на регионалното развитие и благоустройството вече се припознава като водещ участник в процеса“, коментира Ивайло Стоянов, началник на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в МРРБ.

Той напомни, че през 2022 г. е взето решението ведомството да е водещо по програмите за справедлив преход. По думите му Фондът има широка гама за възможности за подкрепа – икономически, социални и зелени аспекти.

Процесът е сложен за страната и нов за МРРБ. Изисква специфичен подход. Хората, които критикуват и говорят за забавяне, изпускат факта, че има процедури, които трябва да се извървят, за да се стигне до усвояване на средства и изпълнение на проектите. Министерството се бори с това“, коментира той.

Стоянов допълни, че ведомството работи добре с всички останали институции, въвлечени в процеса –  Министерство на енергетика, на труда и социалната политика, на икономиката и иновациите. На вертикално ниво за сформираните подкомитети, които са помощен орган на МРРБ, предстоят заседания. По думите му регионалните съвети за развитие също са добра платформа за обсъждане на проблеми и възможности.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.