Три български банки спират да приемат депозити

Две от най-големите банки в България спират да откриват депозитни сметки. След като още в началото на годината Банка ДСК преустанови тази услуга, от лятото на 2021 г. това предприемат и други две големи български финансови институции – Уникредит Булбанк и Пощенска банка. Действията им идват, след като месеци по-рано те направиха нулеви лихвите по въпросните продукти и същевременно вдигнаха таксите по тях.

Най-голямата банка в страната към момента – Уникредит Булбанк, спира да отваря нови депозити от 7 юли, става ясно от уведомление до клиентите на уебсайта ѝ. Пощенска банка закрива депозитните си продукти, считано от 3 август, показват последните промени в лихвения ѝ бюлетин.

Банките не посочват алтернативи за настоящите си клиентите с депозитни сметки, като се предполага, че те ще бъдат трансформирани в разплащателни или спестовни сметки при изтичане на падежа. По презумпция депозитната сметка е такава, от която не се теглят често пари и клиентите рядко използват средствата си от нея. Така те плащат по-ниски такси – обикновено годишни и свързани с редки транзакции от сметките. Алтернативата сега – разплащателни или спестовни сметки, които обаче вървят с месечна такса, което в комбинация с инфлацията и нулевите лихви стопява спестяванията и кара клиентите да плащат на банките за това, че оперират с парите им.

Освен, че Пощенска банка закрива депозитните си продукти, от 31 юли въвежда и месечна такса за големите си вложители. Тя е за съхранение на парични средства по платежни (разплащателни и спестовни сметки) в лева и евро за всеки ден, в който общото салдо по всички сметки на един клиент, надвишава 400 000 левова равностойност. Тази такса е в размер на 0.70% на годишна база върху превишението над 400 000 лв.

Причината за промените най-явно е във факта, че във финансовите институции бяха инвестирани големи суми пари вследствие на коронакризата и спестяването „за черни дни“ на обществото, което рядко влага парите си в нещо различно от депозити и имоти. Така миналата година бяхме свидетели на ударно трупане на пари в банките, като на месец физическите лица пестяха по около 250 млн. лв. Тъй като банките не успяват да предоставят под формата на кредити всички вложени в тях средства, излишните се влагат на сметки в БНБ, които обаче са с отрицателна лихва, т.е. банките плащат на БНБ и губят пари.