Тръмп побърка Китай, но Байдън може да е по-голям проблем
Пекин и Вашингтон бяха заровили томахавката по конфликт, който сега отново ще излезе наяве
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Управлението на Джо Байдън ще бъде по-голям проблем за китайското правителство от това на Доналд Тръмп. Така смята икономистът Джим О’Нийл, който коментира темата пред CNBC.
Тръмп възприе нестандартен подход в отношенията с Пекин. Той едностранно наложи мита върху китайския внос, критикуваше остро тамошната власт от трибуната на Twitter и в крайна сметка предизвика търговска война между двете държави. Всичко това натежа и върху глобалната икономика като цяло.
Подходът му бе коренно различен от този на Европа например. на Стария континент все още предпочитат да водят търговските спорове с Китай чрез традиционни инструменти – като Световната търговска организация и Г-20. Новоизбраният американски президент Джо Байдън, изглежда, също ще посегне към тях.
„Моето впечатление е, че китайците са по-загрижени от администрацията на Байдън, отколкото от администрацията на Тръмп“, отбеляза О’Нийл, който е бивш главен икономист в Goldman Sachs, а сега е председател на мозъчния тръст на Великобритания Chatham House.
Според него администрацията на Байдън ще използва съществуващите многонационални форуми в опит да накара Китай да възприеме техните стандарти. В поздравленията си към Байдън президентът на азиатската страна Си Дзинпин изрази надежда, че дори когато са на различни позиции, ще поддържат отношения на „неконфликтност, неконфронтация, взаимно уважение“.
А що се отнася до точките на напрежение, темата за климата е една от многото такива между САЩ и Китай. По-рано двете страни често се сблъскваха по въпроса за високите нива на въглеродни емисии. Американските амбиции обаче се промениха под ръководството на Тръмп, който извади държавата си от Парижкото споразумение. Така се охлади и натискът върху втората по големина икономика да увеличи усилията си по овладяването на вредните изпарения.
Интересното е, че Пекин наскоро демонстрира промяна в позициите си. През септември – няколко седмици преди вота в САЩ – властта там обяви нова цел за намаляване на въглеродните емисии до нула до 2060 г.
„По странен начин може би (Байдън) вече принуждава Китай да мисли малко по-различно.“ С тези думи О’Нийл очерта част от въздействието на изборите в САЩ върху Китай.
