В отпуск от борба с корупцията съм, връщам се като поутихне работата
Апартамент-гейт продължава и през тази седмица
~ 3 мин.
Апартамент-гейт продължава и тази седмица и определено може да претендира за едно от събитията, които показват законовите несъвършенства на българския институционален модел. В демократичните общества освен конституционно провъзгласени принципи се изграждат системи от институции, които да позволяват взаимен контрол, а крайният контрол стои в ръцете/вота/ на гражданите. Веднъж снабдени с правомощия лицата, заемащи държавни постове, имат задължението да упражняват правомощията си. В случая, в Апартамент-гейт през тази седмица встъпват нови лица, както като проверявани, така и като проверяващи, но дали зад действията им стоят законосъобразни действия?
Отпуск вместо отстраняване
С публично изявление премиерът Борисов настоя заместник главният прокурор Борислав Сарафов, председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов да излязат в отпуск.
Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев най-внимателно се вслуша в думите на премиера и въпреки че по закон да не му е подчинен, веднага изпълни заръката. Макар и последователно, действието е незаконосъобразно и за двете страни. Борисов няма основание да се вмесва в действията на КПКОНПИ и нейния председател. Георгиев следваше да бъде временнно отстранен по инициатива на Народното събрание. За отбелязване е, че процедура както за временното отстраняване, така и за прекратяване мандата на председателля на КПКОНПИ поради отстраняване от длъжност няма разписана в закона за КПКОНПИ. Законът, приет от ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти действа само от година. Отговор за законовите празноти дължи довчерашният председател на Правната комисия на Народното събрание и днешен правосъден министър Данаил Кирилов.
Важно, от гледна точка на разходите за бюджета, но и не само, е колко дълъг ще е отпускът на Георгиев, дали няма да изпадне в хипотеза да излезе в неплатен такъв, а това да прерастне в хипотезата по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за КПКОНПИ за обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца, което е самостоятелно основание за прекратяване на мандата му. Проверка на Пламен Георгиев по „собствения“ му закон за невярно декларирано имущество още не е започнала. Но за всичко изброено дотук няма кой и как да се произнесе поради пробойната в иначе новия свръхзакон.
Най-объркан в цялата ситуация изглежда Борислав Сарафов. В отговор на поканата за отпуск Сарафов отговори, че е готов да съдейства на проверяващите. Защо той, след като неговият 21-годишен син е собственик на имоти на стойност 540 000 лв.? Ако се правят някакви признания, редно би било да се дадат пред прокурор или съдия, за да имат доказателствена сила.
Искането към Лозан Панов е повече от нелепо – реално става въпрос за придобиване на имот от съпругата му далеч преди встъпването им в брак. Нито към онзи, нито към настоящия момент казусът е относим към службата и положението на Панов. Но случаят е удобен хем Панов да бъде опетнен от скандала, хем за пред наблюдаващите българското правосъдие партньори от ЕС да се демонстрира, че правосъдието в лицето на прокуратурата използва един аршин за всички.
Отвъд конкретните казуси, същественото е, че призивът на Борисов, като главно лице на изпълнителната власт, е посегателство над съдебната власт. В България все още министър-председателят не е главен прокурор и не води разследвания и обвинения, макар и да оставаме с впечатление, че ги нарежда.
В тази упадъчна от гледна точка на демократични процедури фактическа обстановка главният прокурор Сотир Цацаров поиска проверка на Сарафов, Георгиев и Панов, но защо от проверката са изключени Цветан Цветанов и Цецка Цачева? Още повече, че и двамата вече не се ползват от имунитет и няма процедурни пречки пред прокуратурата.
Искането за отстраняване съдържа ли искане за алтернатива?
През тази седмица и БСП се поокопитиха и поискаха отстраняването на Пламен Георгиев като председател на КПКОНПИ. Но нека отбележим, че освен политически дивидент в искането не се съдържа нищо друго. В самия законопроект на БСП за КПКОНПИ, който беше внесен паралелно с този на управляващите, процедурата по избор на ръководство на КПКОНПИ бе разписана по начин, по който се въвличаше освен Народното събрание, и президенството. Това безспорно щеше да бъде по-добър вариант, тъй като в действащия закон председателят на КПКОНПИ и ръководството на комисията се избират с обикновено мнозинство и на практика силната на деня партия прави КПКОНПИ свой политически придатък, а не независима институция. Но и в законопроекта на БСП нямаше правила за отстраняването. Моделът е същият като в прокуратурата – много, безконтролна и безотчетна власт за главното действащо лице без никакви ясни правила за отстраняване.
В България въпросът е за назначенията, отговорността и отстраняването не са на почит.
