Въвеждаме електронно правосъдие
Кражбата на фирми ще стане много трудна
Екатерина Захариева:
Екатерина Захариева е министър на правосъдието от 18 декември 2015 г. Родена е на 8 август 1975 г. Завършила е езиковата гимназия “Бертолт Брехт” в Пазарджик и е магистър по право от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. От 2001 до 2003 г. е адвокат. През 2003 г. започва работа в МОСВ, а 4 г. по-късно оглавява правната дирекция там. През август 2009 г. е назначена за зам.-министър в МРРБ. През януари 2012 г. става главен секретар на президента Росен Плевнелиев. През 2013 г. е вицепремиер в първото служебно правителство, назначено от президента. През 2014 г. е вицепремиер и във второто служебно правителство.
Министър Захариева, вече чувствате ли се удобно в креслото на министър на правосъдието?
Не съм поела поста, за да ми бъде удобно. Но за да си върши работата, човек трябва да се чувства на място. Поех поста в наистина труден момент и в началото не беше никак комфортно, но успях бързо да сформирам добър екип и съм благодарна на тези хора, защото без екип никой нищо не може да направи.
Вече имате ли рецепта как се прави съдебна реформа, тъй като бяхте избрана на този пост със задачата да направите тази трудна и отговорна промяна?
Рецептата е много работа, убеденост и последователност. Нужна е убеденост, че това, което правиш, ще доведе до тъй чаканата промяна. Но реформата е процес, тя не приключва с приемането на един закон. Не приключва дори с приемането на всички необходими закони. Тя включва редица стъпки. Министърът на правосъдието може да предложи определени промени и да ги защити пред парламента, но после Висшият съдебен съвет (ВСС) и магистратите трябва да ги прилагат.
Затова всички заедно трябва да гледаме в една посока. Да, това е една от най-трудните реформи, защото 25 години се говори за промени в съдебната власт. Законът за съдебната власт е променян десетки пъти, в НПК многократно са правени изменения, променяни са и редица други устройствени закони. Но наказателният процес остава твърде бавен, гражданският процес, свързан с несъстоятелността, също е прекалено муден, ощетяващ кредиторите и длъжниците, а това пряко засяга бизнеса.
Какво е по силите на министъра на правосъдието промяната да стане осезаема за бизнеса, за гражданите, а и за цялата съдебна система?
Министърът трябва да предложи политиките и законодателните промени, които са необходими. Да направи това заедно с бизнеса, както стана с Търговския закон, и със съдебната власт – както се получи със Закона за съдебната власт. Министърът трябва да убеди гражданите и парламентарно представените партии, че това, което се предлага, е правилно. Законът за съдебната власт вече е приет. Но това, което най-пряко ще се отрази и на бизнеса, и на гражданите, е електронното правосъдие и въвеждането на съдебната карта, в която водещ е ВСС.
Какво ще представлява електронното правосъдие, за да е ясно как бизнесът и гражданите максимално да се възползват от него?
Електронното правосъдие е част от електронното управление. Най-важният ефект от него е отчетността и отговорността, същевременно ще се пестят много време и средства на бизнеса и на хората. С две думи въвеждат се електронни досиета. Всичко ще може да се прави по електронен път – проверка на подадена искова молба и доказателствата към нея, проверка на определени решения и разпореждания на съда. В съдебната система нещата ще се придвижват електронно. Въвежда се електронно призоваване, тъй като една от причините за забавяне на процеса е ненавременното призоваване.
Защитата на личните данни ще бъде гарантирана и всички трябва да са спокойни. Добрата новина е, че по оперативна програма „Добро управление“ има предвидени средства за това. Поставили сме си тригодишен срок за пълното функциониране на е-правосъдието. Той е реалистичен, а не кратък, но ако се работи с приоритет и последователност. Електронното правосъдие е бъдещето. Не съм сама в тази промяна, ВСС също ме подкрепя. Цялата нормативна база вече е налице. Остава да свършим работата.
Има ли воля обаче от вашите партньори от съдебната система, с които трябва да превърнете добрите намерения в реалност?
Да, поне това обявяват. Екипите на Министерството на правосъдието са в добро взаимодействие с тях.
За да излекуваме пациента, трябва правилно да му поставим диагноза. Вие каква диагноза поставихте на съдебната система и от какво я лекувате?
Пациентът не беше здрав. Факт е, че репутацията на съдебната система и усещането за справедливост според повечето хора са на изключително ниско ниво. В едно дело има страна, която губи, и друга, която печели. Но когато дори загубилият делото има усещането, че процесът се води правилно, че са събрани всички необходими доказателства и решението е взето по вътрешно убеждение, след като са анализирани всички доказателства, то съдебната система ще се ползва с друга репутация. От тази гледна точка „диагнозата” е, че има какво да се лекува, но в никакъв случай пациентът не е неизлечимо болен. Реформата е процес, а не едноактна пиеса.
Дори развитите западни страни като Белгия и Холандия са в процедура на непрестанни съдебни реформи. Животът динамично се развива, навлизат нови технологии и съвсем нови обществени отношения, затова законодателството не може да е статично. Не е проблем, че законодателството се променя, проблем е, когато се правят необмислени изменения без оценка на въздействието. Обществените отношения се развиват и е лошо, ако законодателството изостава от новите реалности. Често получавам жалби срещу несправедливи актове на съда.
Докато бях част от администрацията на президента, две трети от жалбите до държавния глава бяха свързани със съдебната система, а общият им брой е около 7-8 хил. годишно. Хората си мислят, че министърът на правосъдието, президентът или премиерът могат да повлияят на съдебната система, която обаче е независима. Затова и понякога очакванията към министъра на правосъдието са свръхголеми, а той не правораздава. Той може да предложи най-добрите нормативни актове и да успее да убеди, че това е най-правилното, което е в интерес на обществото.
Промените, които бяха направени в Закона за съдебната власт, дават ли основания да очакваме наистина справедлив процес за гражданите и за бизнеса?
-Това е законът, който на пръв поглед най-малко засяга гражданите и бизнеса, тъй като е устройственият закон за съдебната власт, но всъщност не е така. Законът за съдебната власт урежда начина на управление на съдебната система, това как се администрира, кои хора влизат в нея, как растат в кариерата, как са оценявани и как носят отговорност за действията си. Много се говори, че съдебната система трябва да е независима. Да, такава трябва да е! Но обратната страна на привилегиите, които магистратите имат, е тяхната отговорност. Това са двете страни на една и съща монета – независимост и отговорност.
Магистратите не са публични личности, но тяхната работа влияе пряко върху човешките съдби. Те може да унищожат един бизнес и да разсипят човешки живот. В закона е предвидено да се правят четири нови проверки на магистратите – за независимост, почтеност, имуществено състояние, действия, които уронват престижа и може да доведат до накърняване независимостта на съдебната власт или на отделния магистрат. Ето как всъщност със ЗСВ е свързано много пряко качеството на правосъдието и справедливостта. Имайте предвид обаче, че най-перфектният закон може да бъде заобиколен, ако не се прилага правилно.
Стигнахме до качеството на хората, от които зависи качеството на системата. Този закон ще изчисти ли „гнилите ябълки” в съдебната система?
Една гнила ябълка е като лъжицата катран в кацата с меда. Съдиите ще носят отговорност за всяко конкретно дело, което водят, но чрез съдийското самоуправление те ще се чувстват отговорни и за начина, по който се развива съдът, в който работят. В момента близо 95% от магистратите получават отличен атестат за тяхната работа. Как така щом всички работят отлично, хората са толкова недоволни от тяхната работа? Това показва, че оценката се дава съвсем формално и не отговаря на реалността. Ето защо трябва да се дава оценка на качеството на работата, но и да се носи отговорност.
Някои магистрати са свръхнатоварени. Ето защо едно от най-съществените неща в реформата е въвеждането на съдебна карта. От 2009 г. насам Висшият съдебен съвет прави анализи на натовареността на съдиите, но все още от това не е последвала каквато и да било промяна. Ножът вече е опрял до кокала. Ако до 1-2 години не се въведе съдебната карта, няма как осезаемо да подобрим бързината и качеството на процеса.
Съдебната карта ще промени статуквото. Но какви са притесненията?
Има притеснения, но те не са основателни. Съдии и прокурори няма да загубят работата си. Нито пък достъпът до правосъдие ще стане по-труден. С преразпределяне на натовареността ще се подобри качеството на работа и бързината на процеса. Така например има съдии в Софийския районен съд със 117 дела месечно, а има районни съдилища, в които съдиите гледат по 14-20 дела на месец. Съдиите от Военния апелативен съд имат по 1,3 дела. От административните съдилища зависи правенето на бизнес, стартът на новите фирми, разрешителните режими. В Административния съд на София-град един съдия гледа над 45 дела на месец, а в другите административни съдилища съдиите имат по 7-8 дела. Върховният административен съд също е изключително натоварен. Мисля, че тези конкретни числа описват ясно проблема. Ето защо съдебната карта е толкова важна.
Но хората не бива да имат притеснения, че ще се закриват съдилища, което ще доведе до увеличаване на техните разходи. Ще се направи анализ на достъпността на съда за гражданите, ще се очертае актуална демографска и бизнес перспектива и тогава ще се преценява как да изглежда съдебната карта. Нека не забравяме, че предстои въвеждането на електронното правосъдие, а отделно от това в съответното населено място ще има деловодител, който ще приема документи и ще прави справки. Така натовареността ще се преразпредели и ефектът ще е само положителен. Има сериозно закъснение във въвеждането на съдебната карта и то трябва бързо да се навакса.
Корупцията е гореща тема. Как ще водите борбата с нея, след като вече анонимните сигнали срещу магистрати няма да се разглеждат?
Моето мнение е, че не е важно дали сигналът е подписан, или не, а какво пише в него. Никой не подкрепи предложението на Министерството на правосъдието анонимните сигнали да останат. Счита се, че по този начин може да се клевети и да се поставят кариерни прегради. Смятам, че когато има сигнал, той трябва да бъде проверен. В моята практика съм виждала откровени доноси от лица, които не са анонимни. Призовавам да не се страхувате да подавате сигнали, защото това е отговорност за всички нас. Често чуваме твърдения за голяма корупция, но всъщност сигналите са малко. Все пак някой трябва да подаде сигнал, че магистрат му иска пари. Няма да се преборим с корупцията, ако я търпим. Затова, когато сме обект на натиск, трябва да подадем сигнал.
Хората имат страх, че системата е по-силна от тях, и може да последват унищожителни атаки срещу тях…
Не зная дали доверието в съдебната система се е повишило, или просто чашата на търпението е преляла, но има подадени сигнали. Трябва да има нетърпимост, за да може системата да се изчисти от корумпирани или некомпетентни магистрати.
Вие самата имате ли доверие в съдебната система?
Доверието ми е умерено. В системата има много почтени магистрати и много честни хора, но има и такива, заради които страда цялото общество и затова доверието в съдебната система е на безпрецедентно ниски нива. Въпреки това статистиката показва, че хората все по-често прибягват до съдебната система. Ако погледнем бързината на административния и гражданския процес на първа инстанция България е на трето място в Европейския съюз. Не сме толкова бавни, като изключим делата за несъстоятелност. Усещането за мудност идва от публичните случаи, в които има голямо протакане във времето.
Системата ще се промени, когато всички проявяваме нетърпимост към нейните слабости. Инспекторатите също имат своята отговорност. Те може да направят разследване, когато доходите видимо не съответстват на стандарта на живот, който даден магистрат демонстрира. Съдиите и прокурорите говорят чрез актовете си и те също са основания за проверки.
Тоест има механизми, чрез които съдебната система да се грижи за собственото си здраве…
Да, тя има отговорност и за това. Сама системата обаче няма как да се прочисти.
Кражбата на фирми ще стане ли невъзможна?
Кражбата на фирми ще стане много трудна и имаме две законодателни инициативи, които се гледат в парламента. Едната е свързана с превенцията – чрез Търговския закон. Ще се прави нотариална заверка на повечето документи, чрез връзката на Агенцията по вписванията с информационната система на нотариусите се дава възможност за бърза проверка.
Другата превенция е по-високата наказателна отговорност от 1 до 6 или до 10 години, в зависимост от нанесените щети. Защото в момента кражбата на фирма се квалифицира като документно престъпление. Важна промяна в Търговския закон е предпазният конкордат, предшестващ процедурата по несъстоятелност. Целта е търговецът да бъде оздравен, а не да стигне до фалит.
Кое друго пази фирмите да бъдат присвоени?
Търговският регистър предлага безплатно SMS известяване и нека бизнесът да се възползва от тази услуга. Така веднага може да се спрат действия, които целят фирмата да мине под чужд контрол. Защото ако вписването вече е факт, тогава съдебната процедура е дълга и тя отнема поне две-три години, а това е достатъчно време фирмата да бъде източена. Много често става дума за неуредени отношения между съдружниците най-често финансови. И в този случай SMS известяването ще помогне.
Законът за личния фалит ще влезе ли скоро в дневния ви ред?
Това е тема, която трябва добре да се обмисли и да се постигне баланс на интересите, тъй като може да последват множество злоупотреби. Това ще оскъпи кредитите и може негативно да повлияе на цялата икономика. Понякога възникват сериозни проблеми за поръчителите на банкови заеми и затова трябва много да се внимава, когато се поема такава отговорност.
Повече четете в бр. 65 на списание "Икономика"