Влизането в еврозоната ще спести милиони на България

Присъединяването на България към еврозоната ще спести на данъкоплатците милиони левове от разходи за лихви, тъй като смяната на валутата ще повиши кредитния рейтинг на държавата, а оттам ще понижи и лихвите по заеми, с които България ще се дофинансира. Това каза вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов по време на дискусията „Бъдещето на Европа и еврозоната“, организирана от Студентския клуб на политолога.

Подобно мнение изрази и гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев по време на изслушване в парламента. Но и той тогава не се ангажира със сума, която може да бъде спестена от държавния бюджет.

Припомняме, че според тригодишната икономическа прогноза, изготвена в началото на годината, в следващите 1 – 2 години се очаква разходите за лихви да достигнат годишно около 1 млрд. лв.

На Хърватия решението за влизането в еврозоната вече ѝ носи по-добри условия за финансиране. Това може да пести на държавата милиони, както и средства на бизнеса и домакинствата, които да стимулират икономическата активност“, коментира вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов днес.

Думите му бяха подкрепени и от европейския депутат Цветелина Пенкова, която обори аргумента, че при влизане в еврозоната поемането на дълг ще се ускори и с това България ще се отдалечи от своята консервативна политика в последните години.

Няма причина дългът да се увеличи при влизане в еврозоната. Тези две неща не са свързани. Националният ни дълг няма нищо общо с това дали сме в еврозоната, но се очаква кредитният рейтинг на държавата да бъде повишен“, коментира Пенкова.

И двамата са категорични, че единствено с влизането във валутния съюз България може да участва във взимането на важните решения и да бъде „във вътрешния кръг“, а не само да бъде техен „вносител“.

На въпрос дали пред присъединяването на България към еврозоната ще има страни, които биха се възпротивили така, както се случи с Шенген, вицепремиерът Пеканов припомни, че само преди дни бе подписан меморандум между България и всички останали страни, с който на практика се казва, че

тези страни са дали съгласието си България да продължи с подготовката си“.

По отношение изпълнението на маастрихтските критерии, според Пенкова може да се очаква „известен реверанс по изпълнението на критериите“ с оглед на безпрецедентната ситуация с инфлационния натиск. Очакванията са тези критерии за България да се разглеждат през пролетта на следващата година – март или април – в извънреден конвергентен доклад.

Ситуацията с инфлацията ще е проблем. Най-вероятно докладът ще бъде положителен, но трябва да се доближим до критериите“, смята икономистът Петър Ганев.

Това, което обаче е категорично нужно за присъединяването към еврозоната е „последователната политика“.

„От 2013 г. Хърватия имаха изключително последователна политика. Тази липса на доверие у нас може да бъде сериозен проблем. Трябва да гарантираме, че посланието, което идва от нашата страна, е последователно“, коментира Пенкова.

По повод аргументите за запазване на валутния борд, икономистът Петър Ганев напомни, че при въвеждането на валутен борд, където и да е, идеята е той в един момент да завърши.

В историята той стои 5 – 10 – 20 години и завършва позитивно – в случая при балтийските държави – или се проваля като например в Латинска Америка, но валутният борд трябва да приключи“, коментира Ганев.