Възможна ли е икономическата независимост на Китай от САЩ?

Пекин очерта целта си за по-голяма икономическа независимост миналата седмица, след като Централният комитет на Китайската комунистическа партия (ККП) изготви новия си петгодишен план. 14-тата итерация на обширната политическа рамка ще обхване периода от 2021 до 2025 г. и е ключова за определянето на политическата и икономическата програма на азиатската страна.

Пълният обхват на плана най-вероятно няма да бъде ясен в продължение на месеци, но в изявление, публикувано миналия четвъртък, се посочва, че Китай ще се съсредоточи върху икономическата самостоятелност и технологичната независимост. По този начин ще се редуцира ефективността на опитите на САЩ да ограничат достъпа на Пекин до ключови технологии.

Ще развием силен вътрешен пазар и ще установим нов модел на развитие. Вътрешното потребление ще бъде от стратегически приоритет", се посочва в изявлението на ККП.

Липсващите парченца

Изявлението все още не очертава конкретни цели, но съобщенията от Пекин ще продължават да бъдат обект на изключително внимание. Втората по големина икономика в света вероятно ще бъде единствената сред големите, която ще нарасне тази година. Бъдещето на Китай е и тясно обвързано с разгръщащата се търговска и технологична война със САЩ и напрежението между Пекин и Вашингтон не изглежда скоро да приключи.

„Икономическата глобализация сега е изправена пред противоположни интереси", коментира Хан Уенсю, старши финансов служител от Централния комитет на комунистическата партия по време на пресконференция в петък. Пандемията, заедно с нарастващия протекционизъм, отслаби значително международното икономическо сътрудничество, поясни още Хан.

Необходимостта от иновации във рамките на вътрешния китайски пазар беше подчертана от Уанг Жиган, министър на науката и технологиите на Китай.

Технологичната самодостатъчност е стратегически стълб за развитието на нацията. Трябва да стимулираме независимите иновации и да си вършим добре работата. Ключовите технологии не могат да бъдат закупени или поискани от други", добави министърът.

Лесно на теория, трудно на практика

Желанието на Китай да постигне икономическа самодостатъчност не е нещо ново. Много от предходните петгодишни планове на страната споделяха фокуса върху устойчивия растеж и разрастването на вътрешната индустрия. Сравнително скорошният амбициозен 10-годишен план, „Произведено в Китай 2025“, беше създаден, за да тласне китайския производствен сектор към по-напреднали технологични области.

Но постигането на икономическа независимост е далеч по-лесно на теория, отколкото на практика.

Няма гаранция, че усилията за повишаване на самодостатъчността в конкретни сектори ще пожънат успех", пише Джулиан Евънс-Причард, старши икономист за Китай към Capital Economics, в изследователска бележка.

Евънс-Причард посочи, че непредвидените събития могат да провалят плановете на Китай, като например избухването на африканска чума по свинете, която изтри свинското производство в страната миналата година. Болестта унищожи една трета от популацията на свине в Китай, причинявайки недостиг, който принуди Пекин да внася отвън огромни количества месо.

За напредналите сектори редуцирането на чуждестранната зависимост е още по-трудно начинание. Китай разчита изключително много на други държави по отношение на чипсетите, които са му необходими за изграждането на следващото поколение технологии. Миналата година страната е внесла чипове на стойност над 300 милиарда долара - с около 64 милиарда долара повече, отколкото е похарчила за суров петрол.

„Произведено в Китай 2025 г.“ имаше за цел да помогне на Китай да намали тази зависимост и като трябваше 40% от чиповете да бъдат вътрешно произведени до 2020 г. Този дял трябваше да се увеличи до 70% до 2025 г.

Но страната изглежда е далеч от постигането на тези цели. Миналата година по-малко от 16% от чиповете, от които Китай се нуждае, са произведени в границите на страната, сочат данни на IC Insights.

Предвид голямата пропаст между Китай и САЩ в полупроводниковата индустрия, Китай ще трябва да направи гигантски дългосрочни инвестиции, за да навакса пропуснатите ползи“, заяви Чаопинг Жу, глобален пазарен стратег на JP Morgan Asset Management в Шанхай.

В доклад от петък Чаопинг изказа съмнения дали Китай всъщност ще успее да постигне самостоятелност в различни области, като зависимостта от чипове е на върха на този списък.

Икономическата самодостатъчност не винаги е добра за икономическото развитие, коментира Еванс-Причард от Capital Economics. Според него компаниите са най-продуктивни, когато могат свободно да избират между местни или вносни суровини без политическа намеса. „Преследването на самодостатъчност е буквално учебник за намаляване на производителността“, пише Еванс-Притчард.

Вързани ли са ръцете на Пекин

Китай обаче може да се окаже с вързани ръце, когато става въпрос за по-нататъшна икономическа независимост. Вашингтон и Пекин са в ескалираща конфронтация по отношение на технологиите, търговията и националната сигурност. Напрежението допълнително се увеличи тази година, след като и двете страни взаимно се обвиниха за пораждане и неправилно боравене с пандемията от коронавирус. В допълнение тази година беше белязана от сблъсъците в Хонгконг поради спорното законодателство за екстрадиция  и предполагаемите нарушения на човешките права в уйгурските лагери в Синцзян.

Търговската война принуди САЩ да наложат сериозни санкции върху китайски компании, които разчитат на американските технологии, за да оцелеят, включително и Huawei. Други технологични шампиони, сред които най-големият китайски производител на чипове SMIC, също са под прицела на Вашингтон.

Изправен пред рисковете от разширяване на ограниченията, за Китай е все по-важно да развие вътрешния си производствен капацитет и да намали зависимостта си от чуждестранните технологии", пише Чаопинг Жу от JP Morgan.

Евънс-Причард заяви, че Китай все още трябва да намери начин да се справи с най-големите си проблеми, включително прекомерната зависимост от инвестиции, насочени към инфраструктурата, като средство за защита на растежа и застаряване на населението.

„Без по-бърз напредък в решаването на структурните проблеми, смятаме, че растежът в Китай може да се забави до едва 2% до 2030 г.", прогнозира Евънс-Причард.