За да няма „IT Чернобил“: Отървете се от данните без стойност

Анализирайте данните, които събирате, и ако установите, че те не ви носят информация с добавена стойност за развитието на бизнеса или организацията ви, изтрийте ги. В противен случай рискувате да предизвикате „Дигитален Чернобил“. Това е съветът, който дава Ясен Танев, информационен анализатор, експерт по киберсигурност и директор на Zucchetti Bulgaria по време на конференция за ролята на данните и новите технологии в бъдещето на организациите. Домакин на събитието бе американската компания AtScale, която в началото на 2019 г. откри първия си офис извън САЩ именно в България.

 „Данните са една от най-големите стойности, притежавани от бизнеса и държавата. А възможността да ги анализираме, използваме и извличаме полезна информация от тях е едно от най-важните предизвикателства в днешно време“, подчерта Момчил Михайлов, вицепрезидент на AtScale и генерален мениджър на компанията за Европа. 

През последните години редовно се коментира, че данните са основният ресурс на съвременното дигитално общество и значението им вече е по-голямо от това на „черното“ злато (нефта). Голямото предизвикателство пред бизнеса и държавите обаче е свързано с възможностите за обработката им.

Прогнозата сочи, че през 2020 г. големите масиви от данни (т.н. Big Data) в глобален мащаб ще достигнат обем от 40 трлн. гигабайта. Още по-ярко доказателство за количествената им експлозия е изследване на IBM от 2017 г., според което 90% от наличните към онзи момент данни са били създадени през предходните едва две години.

Предизвикателството пред компаниите е да могат да събират, съхраняват, но и обработват данните по такъв начин, че да допринесат за бизнес процесите и управлението им. През 2012 г. например изследване на IDC сочи, че едва 0.5% от събраните масиви биват анализирани.

За "IT Чернобил" в България се заговори през лятото на 2019 г., когато се случи изтичането на данни за 5 млн. граждани и фирми от Националната агенция за приходите (НАП). Метафората в публичното пространство бе въведена от експерта по киберсигурност Ясен Танев.

„Ако НАП имаха системи за анализ на трафика в реално време, щяха да видят, че 21GB изтичат нанякъде“, коментира той. Според него да се измъкне такова голямо количество данни „изпод носа“ означава, че „не сте гледали нищо“.

Експертът обърна внимание, че в днешно време данни се събират по всевъзможни начини – като се започне от касовите апарати, камерите за видео наблюдение, Wi-Fi мрежите и Bluetooth свързаността и се стигне до всички „умни“ свързани с интернет съвременни устройства, като часовници, хладилници, прахосмукачки.

Бърза справка на свързаните в Wi-Fi мрежата в конферентната зала на събитието има 34.72% Apple потребители, 15.8% ползващи Samsung, 8.59% Huawei, 3.5% Xiaomi, a десктоп машините са 11.9%. „GDPR почти ни забрани да броим хората и затова броим устройствата“, обърна внимание Ясен Танев. Той обясни, че това също може да помогне значително за анализа на потребителите. Така от типа устройство, през което плаща човек например, може да се правят изводи за това с какви средства разполага в момента.

Информация за метеорологичните условия в даден град може да подскаже, че при дъждовно време ще има приток на клиенти в моловете. А транспортните графици на самолети и влакове – да ориентират бизнеса за пътникопотока в определени моменти. „Закъсненията също са от значение, защото това предполага повече консумация на напитки от чакащите“, отбеляза Танев.

Обемът на данните се покачва постоянно. Но по-важното е какво се прави с тях и дали те могат да бъдат трансформирани в информация. „От данните има смисъл само, ако ги осмисляте“, изтъкна още експертът. 

Във връзка с регулаторната среда и новите изисквания в ЕС, особено след влизането в сила на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR), е добре на първо място да се прави инвентаризация на събраната информация. След това идва въпросът какво се прави с тях. За анализа им вече помагат инструментите, базирани на изкуствен интелект.