Защо финансовата грамотност е ключът към най-високите позиции в управлението

Парите управляват света и подържат икономиката жива. Финансови аспекти участват във всички въпроси, свързани с бизнес решенията и техните краткосрочни и дългосрочни ефекти върху производителността. Същото важи и в контекста на упражняването на бюджетна отговорност и по отношение на навлизането и излизането от даден пазар, инвестициите и рисковете, свързани с иновации, разходите по проекти и маржовете на печалба, сривовете в цените на акциите и управлението на щетите.

Финансовата грамотност е по-важна от всякога

Когато става въпрос за финанси е необходима финансова грамотност, а познанията в тази област са по-сложни от всякога. „Факторите „време“ и „риск“ са в центъра на финансите“, казва проф. Ото Рандъл, академичен директор на Професионалната MBA програма по финанси във WU Executive Academy. Отдавна отминаха дните, когато участниците в програмата работеха предимно в банковия сектор. Днес, бизнес магистратурата привлича студенти на различни позиции от почти целия спектър от индустрии. „Колко риск трябва да поемат фирмите, когато става въпрос за инвестиране в пазари и иновации? Колко голяма печалба могат да очакват да направят в силно конкурентни пазари? Защо финансовите решения се влияят от големите данни? Отговорите на тези въпроси изискват задълбочено разбиране на финансовите механизми, особено на фона на бизнес свят, който става все по-сложен в резултат на глобализацията и цифровизацията.“

Това не е единствената причина  финансите да стават все по-привлекателни: „След финансовата криза, тази основна област е в подем отново – отчасти заради възхода на финтек индустрията“, казва Ото Рандъл. Нарастващата популярност на финансите е видна и от „Tomorrow’s MBA“, скорошно проучване, проведено от консултантската фирма CarringtonCrisp: Като изключим информационните технологии, финансите са темата, от която бъдещите студенти се интересуват най-много. Наблюдава се също и възраждане на интереса към корпоративните финанси. Резултатите са на базата на отговорите на 632 интервюирани от 56 държави.

Казано по-накратко, всички ръководители и вземащите решения в дружество, особено онези на директорски постове, трябва да имат задълбочено разбиране в областта на финансите. Какво точно означава това и върху какво трябва да се съсредоточат, зависи от съответните им позиции.

Главните изпълнителни директори

Изпълнителните директори трябва да притежават множество умения в работата: Те трябва следят внимателно пазара и неговото бъдещо развитие, да направляват стратегическата ориентация на фирмата и да мисля предприемачески. Според анализ на Heidrick & Struggles, един от трима изпълнителни директори от класацията Fortune 500 първоначално е работил в сферата на финансите, но едва 5% от главните изпълнителни директори са били финансови директори непосредствено преди да поемат управлението на компанията. 20% от тях имат опит в областта на маркетинга и продажбите, а повече от половината са били на оперативна позиция, като главен оперативен директор или президент, непосредствено преди да станат главени изпълнителни директори.

Това показва че, умението да управляваш процесите на оперативно ниво, стратегическото мислене и обширните познания в сферата на финансите са ключови фактори за постигане на успех като главен изпълнителен директор. Един добър главен изпълнителен директор трябва да притежава и цялостно разбиране за механизмите на капиталовите структури на компанията, за финансирането и за факторите, които влияят на разходите и рисковете. „Финансовите решения имат пряко и огромно въздействие върху това как една компания се справя“, казва Ото Рандъл. Фактът, че една ясна стратегия за корпоративна устойчива отговорност кара компаниите да действат по-малко рисково, също трябва да накара изпълнителните директори да се замислят.

Главните оперативни директори

Централната роля на главния оперативен директор е широко разпространена в САЩ, но става все по-често срещана и в Европа. Главният оперативен директор е буквално дясната ръка на главния изпълнителен директор. Той изпълнява корпоративната стратегия и управлява ежедневните бизнес операции. Негова е и отговорността да превърне стратегическите решения в реалност, да води преговори със заинтересовани страни и да гарантира, че компанията се развива по финансово изгоден и ефективен начин. Докато  участват в ежедневната работа, оперативните директори виждат преките нежелани реакции и неблагоприятните последици от стратегиите и могат да предприемат мерки, за да ги коригират. Тъй като главният оперативен директор работи в тясно сътрудничество с главния изпълнителен директор, за него е важно да разбира финансовите последици и евентуалните рискове от предприемаческите решения. „Ето защо, оперативните директори имат нужда от добра основа в корпоративното управление, както и в правото в областта на акционерните дружества и пазарните капитали. Често, главният оперативен директор помага на главния изпълнителен директор за набирането на рисков капитал, поради което трябва да знае как да оценява инвестиционни решения. Задълбоченото разбиране на корпоративните финанси е огромен актив в този контекст“, обяснява проф. Рандъл.

Директорите по маркетинг и продажби

Човек би си помислил, че финансовата грамотност не е от съществено значение за директорите по маркетинг и продажби. Това обаче не е вярно, защото именно в областта на маркетинга и по-специално продажбите, се правят много класически грешки, когато хората нямат финансовото ноу-хау: „Когато става въпрос за износ в страни с високолихвени валути, много директори по маркетинг и продажби правят грешката да използват текущите валутни курсове като основа за изчисления“, обяснява проф. Рандъл. „Колкото по-дълго е времето за доставка и срокът за плащане, толкова по-голяма е разликата между форуърдните курсове и текущия валутен курс.“

Директорите по човешките ресурси

В отделите по човешки ресурси е много популярна темата за създаване на стимули за хората чрез модели за компенсации и бонус системи. „Директорите по човешки ресурси трябва да знаят какъв ефект могат да имат различните финансови договори“, казва Ото Рандъл. Финансовата криза показа ясно, че линейните бонус системи за мениджъри в банковия сектор са имали нежелан страничен ефект: перспективата да получат бонус ги е направила значително по-рискови играчи от необходимото за доброто на повечето организации. Моделите за компенсации имат пряко влияние върху мотивацията на хората и това как те работят един с друг. Вместо да се използват линейни бонус системи, може да е по-добре да се стимулират хората с помощта на нелинейни системи като променливи компенсации под формата на ценни книжа или опции върху акции. „В хода на MBA програмата по финанси, обсъждаме, наред с други неща, методи за ценообразуване на опции, което дава възможност на нашите студенти да задълбочат познанията си за това как да съставят тези финансови договори, по такъв начин, че те да са от особено ценни“, казва Ото Рандъл.

Главните финансови директори

По правило, (бъдещият) главен финансов директор има доказани постижения в областта на финансите. Ето защо човек би предположил, че няма смисъл той да се запише в MBA програма по финанси. Финансовите директори трябва да се справят с все по-сложни предизвикателства: натискът по отношение на разходите и ефективността нараства и става все по-трудно да се справяш с пазара и по някога разрушителната конкуренция. Според неотдавнашно проучване на PwC, 86% от финансовите директори в Германия смятат, че използвайки стратегическо консултиране базирано на данни, до 2025 г. те ще добавят значителна стойност към управлението на организациите – с други думи, в бъдеще те виждат себе си като още по-стратегически партньор на изпълнителните директори, от колкото са в момента. На този фон, MBA дипломата по финанси е по-добра инвестиция от всякога за финансовите директори: тя ще им позволи да развият своето разбиране за предприемаческите и стратегическите аспекти и ще им даде възможност да приложат финансовото си ноу-хау в по-широк контекст на управлението. „В рамките на модула за „финансово инженерство“, например, нашите студенти придобиват технически умения и практическо разбиране за работата с големи данни и анализа на данни – за неща като изчисления и оценки, направени в контекста на оценяване на фирмите или поглъщания и сливания“, обяснява Ото Рандъл.