Застрахователите показаха новите формули за обезщетения по „Гражданската”
По нова методология ще се изчисляват както имуществените компенсации, така и тези за „болки и страдания“
След като миналата година алармира за оформяща се „дупка” в размер на между 800 млн. и 1.3 млрд. лв. в сферата на застраховането заради прекомерните неимуществени обезщетения (т.нар. „обезщетения за болки и страдания”), днес Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) съвместно с представители на Гаранционния фонд в България представиха методиката, по която и имуществените, и неимуществените обезщетения да се калкулират недвусмислено и прозрачно.
Председателят на АБЗ Константин Велев коментира, че приемането на такава методика в България е необходимо, защото съдиите в страната подхождат към неимуществените обезщетения изцяло тълкувателно, присъждат прекомерно високи компенсации и така се стига до непрозрачност и дисбаланс на обезщетенията „болки и страдания” на територията на страната като цяло. Освен това във всички европейски държави вече има някакви правила за определянето размера на обезщетенията и в това отношения страната ни изостава.
Новата методика включва две формули – едната е за имуществените обезщетения, а другата е за неимуществените („болки и страдания”). При калкулирането на имуществените обезщетения ще се взема информация от НОИ за сумата, на която се е осигурявал пострадалият човек, а при неимуществените компенсации ще важи минималната работна заплата в България за съответната година. Нейният размер се се умножава по броя натрупани точки, които са утежнили болките и страданията на пострадалия и близките му.
Като особени вреди, които биха увеличили точките, по които да се умножи сумата в основата на обезщетението за болки и страдания (минималната заплата), Велев даде за пример случаите, при които пострадал или загинал при катастрофа човек е бил единственият родител на дадено дете, или когато трябва да се изплати обезщетение „болки и страдания” на семейството на жена, която е била бременна.
Към АБЗ и Гаранционния фонд имаше критики от присъстващите специалисти, че като база за неимуществените обезщетения се взима предвид минималната заплата в България, а не осигурителния доход на пострадалия. Представителите на двете организации обаче обясниха, че не би било редно да се взема предвид този вид доход, тъй като тогава ще има прекалено големи разлики в изплащаните компенсации за „болки и страдания”. В същото време така би изглеждало, че според застрахователите близките на хората с по-високи доходи страдат повече, отколкото близките на хората с по-ниски доходи.
За определянето на имуществените вреди ще се запази досегашната практика - компенсации да се изплащат само срещу доказване на вредата с безспорни документи. При имуществените вреди обаче се въвежда и ново перо – пропуснати ползи за пострадалия или близките му в случай на неговата смърт. Тогава ще се прилага испанският модел, който предвижда прилагането на стандартни актюерски практики за оценка и остойностяване на пропуснатите ползи. Предвидени са и минимални и максимални граници на обезщетенията.
Застрахователите дадоха и примери със стари случаи на изплатени през 2018 г. обезщетения по злополуки при катастрофи. Те показват, че макар при компенсациите при смърт на пътя да има понижение, обезщетенията при леки, тежки и поли-травми, биха били по-високи, ако бъдат калкулирани по новата методика.
В същото време представената от АБЗ и Гаранционния фонд днес методология предвижда обезщетенията за роднините извън най-близкия семеен кръг на пострадалите и загиналите при катастрофи да останат ограничени до 5000 лв.
Вариантът на представената днес формула не е окончателен и в началото на септември ще бъде представен пред кръгла маса от експерти, които да го подложат на обществено обсъждане. Пълната документация около новата методология може да бъде разгледана на сайта на Гаранционния фонд.