Регулаторите най-после забелязаха „руския Uber” в България

Поне досега, тъй като таксиметровите шофьори, лицензирани и регистрирани според българското законодателство, отправиха въпроса директно до Министерството на транспорта и то вече нямаше какво друго да направи, освен да предаде случая на някой от компетентните органи.

Засега това е КЗК, въпреки че могат да бъдат сезирани и други органи, тъй като колите и шофьорите, които използват приложението и возят пътници за пари, не изпълняват наредбата и правилата, определени от самото транспортно ведомство.

Вчера Върховният административен (ВАС) отхвърли жалбата на американската компания за споделено пътуване Uber срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 2015 г. да забрани дейността ѝ в България.

От началото на 2018 г. обаче базираната в Русия компания „Максим” предлага на практика същото споделено пътуване – превоз на пътници с личните автомобили на избрани шофьори. Именно този факт е накарал КЗК днес да започне проверка на дейността на „Максим”.

Самата „Максим” не крие факта, че предлага т.нар. „споделено пътуване”, тъй като на своя сайт пише, че водачите, които искат да работят за нея, е необходимо да разполагат единствено с автомобил в изправно състояние и със смартфон с достъп до интернет. „За няколко минути можете да попълните информацията на сайта, а ако възникнат въпроси – да се обадите в офиса. Контактите са публикувани в сайта”, пишат от фирмата.

За Economic.bg инж. Кирил Ризов, председателят на „Съюз Такси” – браншовата организация, защитаваща интересите на таксиметровите шофьори в България – каза, че организацията още преди месеци е подала сигнали срещу „Максим” към Министерството на транспорта, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и други български институции.

„Uber бяха спрени и фактически със същите аргументи КЗК трябва да спре и „Максим”. Регулаторът преди седмица заяви, че съвсем скоро ще излезе с решение, просто казаха, че им трябва още малко време. Това, което вършат „Максим” е незаконно, подвеждат шофьорите, че е законно, и впоследствие те отнасят актове”, каза Ризов.

Днес вече КЗК се самосезира по случая, след като е научила за „Максим” от транспортното министерство.

Ризов разказа още, че регламентираните таксиметрови водачи вече са взели нещата в свои ръце – поръчват си кола от „Максим”, когато автомобилът пристигне и не е жълт на цвят, няма задължителната табела „Такси” и другите необходими отличителни елементи по закон, наемат го и се возят с него до икономическа полиция, където се съставя акт на шофьора на колата.

По думите на Ризов очакванията на „Съюз Такси” и на колегите им от другите браншови организации са КЗК да излезе с идентично решение, както това за Uber, а ако това не се случи най-вероятно регламентираните таксиметрови компании ще спрат да плащат данъците, които дължат на държавата за своята дейност, и дори може да организират протест в София.

Ризов подчерта, че „Максим”, която е на българския пазар от около 4 години, до края на 2017 г. е работела легално, партнирайки си с останалите таксиметрови компании в София, а после и във Варна и Пловдив, но от началото на миналата година руската компания е започнала да праща на клиентите си нерегламентирани автомобили с регламентирани шофьор в тях, регламентирани автомобили с нерегламентирани водачи или нерегламентирани коли с нерегламентирани шофьори. Според него така „Максим” застрашава сигурността на пътниците, тъй като нерегламентираните за превозваческа дейност коли не преминават през достатъчно на брой технически прегледи, а на нерегламентираните водачи не се правят проверки дали са осъждани и дали са психологически годни да возят непознати.

Самата „Максим” дори не се опитва да създаде впечатление, че осъществява някакъв сериозен контрол спрямо шофьорите и автомобилите, с които работи. Компанията посочва единствено, че „адмирира” спазването на законите, и че „съветва” водачите да се грижат колите да са в изправно състояние, купето да е чисто, а резервоарът - зареден навреме.

При опит за връзка с българския офис на „Максим” за коментар по темата, от там отговориха, че нямат нито един служител, който да е упълномощен да говори с медиите, и отказаха да отговорят дори на въпроса работят ли с хора, които возят граждани с личните си автомобили. Единствените упълномощени да отговарят на въпроси от медиите са руските им служители, на които също изпратихме въпроси.