Огромни различия заплашват Плана за възстановяване на ЕК

В петък председателят на Европейската централна банка предупреди, че икономиката на Европейския съюз е в „драматичен спад“ поради коронавирусната криза. Но въпреки това лидерите на ЕС постигнаха твърде малък напредък в постигането на споразумение за мащабния план за стимулиране на стойност 750 млрд. евро.

Кристин Лагард каза на днешната видео среща на лидерите от ЕС, че пълните ефекти от най-лошата рецесия в Европа след Втората световна война все още не са се проявили на пазара на труда, а безработицата в Еврозоната може да скочи до 10% от сегашните 7.3%.

Нейното рязко послание дойде, когато 27-те национални лидери се настаниха пред своите компютърни екрани, за да обсъдят бърз икономически растеж. Макар че избягваха натъртвания, тричасовите разговори не ги доведоха по-близо до окончателна сделка, пише Reuters в свой анализ по повод днешното видео заседание, в което участва и българският премиер Бойко Борисов.

„Времето е много важно. Трябва да постигнем споразумение до края на юли“, каза италианският премиер Джузепе Конте пред събралите се, според източници на изданието. „В този исторически дебат Европа трябва да надделее“, добавил е той.

Обсъжда се бюджетът на ЕС за 2021-27 да е около 1.1 трлн. евро и предложението на Европейската комисия да се заемат от пазарите 750 млрд. евро, за да се попълни новият фонд за възстановяване, който да помогне за съживяване на икономиките, най-силно засегнати от коронавируса, по-специално Италия и Испания.

С повече от 100 000 смъртни случаи от COVID-19, ЕС има желание да демонстрира солидарност след месеци раздори, които намалиха доверието на обществото и излагаха на риск глобалната позиция на блока след неговото разцепване след Brexit.

Според Лагард финансовите пазари са сравнително спокойни заради очакванията, че Блокът ще действа, за да покаже, че „ЕС се е завърнал“, според източници, присъствали по време на дискусията.

Но много разделения остават, като канцлерът на Австрия Себастиан Курц е заявил: „Фондът за възстановяване не трябва да бъде влизане в постоянен дълг - следователно трябва да има ясен срок“. Необходимо е също така да се обсъди за какво ще се изразходват парите, как се разпределят и какви условия трябва да се обвържат с помощта“, каза той за искането, категорично отхвърлено от „болния“ Юг.

Друг дипломатически източник е заявил, че в средата на юли е насрочена среща на върха на лидерите на ЕС, за да се опитат да изгладят различията.

Фискално консервативните северни страни са в противоречие с групата на юг, която се отличава с високи нива на дълга. Те не са съгласни с размера и условията на Фонда за възстановяване. Комисията предложи две трети от предвидените пари (500 млрд. евро) да се раздадат като безвъзмездни средства, а една трета (250 млрд. евро) да се дадат като заеми.

Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия казват, че Фондът е твърде голям и трябва да се използва само под формата на заеми, тъй като безвъзмездните средства трябва да се връщат от всички данъкоплатци в ЕС, дори да не са ползвали парите от него. Те искат средствата да бъдат ясно обвързани с възстановяването от пандемия и казват, че получателите трябва да се ангажират с икономически реформи.

Източните държави от ЕС казват, че твърде много пари ще отидат на юг и искат разходите да се съсредоточат върху селското стопанство и да подкрепят тяхното сближаване с по-богатия запад.

В официално съобщение от Министерския съвет днес бе съобщено, че българският премиер подкрепя Плана за възстановяване, „тъй като предложеният подход  е амбициозен, с изключителен и временен характер“.

„С него Европейската комисията успява по новаторски начин да съчетае мерките в отговор на кризата и предимствата на заемния капитал с възможностите на бюджета на ЕС. Предложен е балансиран компромис между грантове и заеми“, е официалната позиция, изразена от Борисов по време на разговора. Българският министър-председател е заявил, че предложението на Европейската комисия отразява нуждите за по-бързо възстановяване от кризата, така че, от една страна да се предотврати развитието на ЕС на две скорости, а от друга да се ускори конвергенцията.