Държавата предлага „ветрило“ от програми за саниране
Част от тях обаче са неприложими в България заради законодателни пречки
Проект на нова Национална стратегия за обновяване на сградния фонд в България предлага множество нови механизми и програми за саниране в страната.
Документът е разработен от две министерства - на енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Фонд мениджърът на финансови инструменти в България, като е ползвана и подкрепата на ЕБВР.
Според проекта до 2050 г. за обновяване на сградния фонд в страната ще са нужни около 27 млрд. лв., с които за санирането на 60% от частни жилища и 17% от обществени сгради като болници, детски градини и министерства.
Как ще се случи това?
За изпълнението на тези цели се предвижда създаването на Национален фонд за декарбонизация в България, който ще се финансира преди всичко по линия на ЕС, но ще се допълва и от националния бюджет, както и от други потенциални правителствени механизми. Фондът ще бъде разделен на три - публичен сектор, търговски дружества и жилищни сгради. Той ще се използва за отпускане на безвъзмездни средства и финансови инструменти, включващи кредитни линии, гаранции или пък комбинация от двете.
Сред новите методи за финансиране, които се предлагат в националната стратегия за обновяване на сградния фонд в България, са т.нар „зелени ипотеки“ и финансиране чрез битовите сметки. Това са методи на финансиране, които се използват в други страни. В документа се коментира тяхната пригодност на българския пазар.
Енергийно ефективната ипотека (ЕЕИ), т.нар. „зелена“ ипотека, е подобна на стандартните банкови продукти от този тип, като основната разлика е, че кандидатът получава по-висок размер кредит или по-облекчени финансови условия (напр. по–ниска лихва и такси), ако изпълни мерки за повишаване на енергийната ефективност. Този тип финансиране е подходящо за еднофамилните сгради, но пазарният дял на този инструмент не е голям в България, поради високия дял на собствени жилища в страната и ограничеността на прилагането на този инструмент в многофамилни сгради не позволяват мащабен пазарен ефект, уточняват в доклада.
Топлофикациите да платят санирането и после средствата да се удържат от битовите сметки…
…е другата идея за финансиране на енергийната ефективност на сградите в България. Това ще се случва чрез специален договор между клиента и съответното местно предприятие за комунални услуги. По силата му те ще продължат да плащат някаква усреднена стойност на предишните си сметки за отопление още няколко години. Самите топлофикации ще могат да финансират този разход чрез многобройни кредитни и гаранционни фондове, които са описани в стратегията.
Законово това не е възможно и липса стимулът за дружествата
В графа „анализ на инструмента“ се казва, че финансирането на санирането чрез битови сметки към момента е неприложимо, защото „законодателната рамка в България не позволява прилагането на този инструмент“. „Необходими са промени, позволяващи на дружествата за комунални услуги да включат изплащането на заема за енергийна ефективност в сметката на клиента и да обвържат необслужването на този заем с евентуално прекратяване на предоставяните услуги“, се казва в документа. Там обаче не се посочва какъв би бил стимулът за топлофикационните дружества, повечето от които са частна собственост.
Състоянието на сградите в България – стари и неефективни
Жилищата в България масово са неефективни и с лоши енергийни характеристики, става ясно от анализа на експертите. 52% от тях са строени в периода 1960 - 1989 г. и са в панелни или стоманобетонови сгради. В периода 1990 - 1999 г. са изградени 7% от обитаваните жилищни сгради. Построените сгради след 2000 г., които се считат за нови и се строят спрямо нови, завишени изисквания за енергийна ефективност, отново са около 7%.