България изостава с развитието на магистралната и жп инфраструктура
Държавата продължава да търси възможност за изграждането на трети мост над река Дунав
Снимка: Wikipedia
~ 2 мин.
България ще търси възможност за изграждане на трети мост над река Дунав в следващите няколко години. Това е една от заложените цели на страната ни в Националната програма за развитие на България 2030 г. в графа „Транспортна свързаност“, която е качена за обществено обсъждане.
По данни на Националния статистически институт и Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г., публикувани в стратегията, 4% от общата пътна мрежа в България са автомагистралите. Целевата стойност, поставена от ЕС обаче е 7%. Вследствие на това в програмата за развитие на България се казва, че в следващите десет години страната ни ще продължи работата по изграждане на Трансевропейската транспортна инфраструктура, с фокус върху доизграждането на автомагистралните връзки в Северна България. Така трябва да се повиши пътната безопасност в северната част на страната и да се осигурят условия за преминаване на трафика по направлението София – Варна и в посока север – юг по направленията Дунав мост 1 – Русе – Велико Търново – тунел под Шипка – Южна България, както и Дунав мост 2 – Видин – София – Южна България.
България е успяла да завърши едва 11% от основната конвенционална TEN-T жп мрежа, по данни на Европейската комисия за 2016 г. За сравнение, средната стойност на завършеност в ЕС е 51.5%. По отношение на превозените пътници с държавните железници и заложените стойности за това от ЕС, България се представя на добро ниво. Целите, заложени от ЕС, за 2019 г. са 6.5% превозени пътници. В България през изминалата година 4.5% са използвали Българските държавни железници като превоз.
В областта на пътната безопасност усилията ще бъдат насочени към постигане на безопасна универсална мобилност, която интегрира знания и умения за опазване живота и здравето на човека при взаимодействие с пътната система, не създава предпоставки за рискови ситуации, породени от трафика, минимизира човешките грешки на пътя и смекчава последиците от тях.
Освен това страната ни ще се фокусира върху внедряването на съвременни системи за управление на трафика, покритие с wi-fi свързаност. В голяма степен интелигентни транспортни системи ще бъдат внедрени за обслужване на трафика по основните транзитни пътни направления. Ще се работи активно и за въвеждането на електронна комуникация при превоза на товари, т.нар. електронна товарителница. Усилия ще бъдат насочени и към изграждане на интелигентни транспортни системи и по участъци от републиканските пътища, които са извън Трансевропейската пътна мрежа, с цел повишаване на безопасността на движение и навременното сигнализиране на водачите на МПС за пътните условия.
В Националната програма за развитие на България 2030 г. се казва още, че страната ни ще продължи изграждането на пристанищни съоръжения (кейови стени, кейови съоръжения, съоръжения против заливане, вълноломи, ледобрани) за безопасен, ефективен и сигурен вътрешно-воден и морски транспорт, както и ще се подобряват техническите характеристики на инфраструктурата за достъп с оглед устойчивото развитие на пристанищата.
За ограничаването на вредното влияние на транспорта върху околната среда, климата и качеството на живот на хората се предвижда въвеждане и насърчаване употребата на горива и енергия от алтернативни и възобновяеми енергийни източници, развитие и увеличаване на дела на екологосъобразните видове транспорт, както и постигане на оптимален баланс в използването потенциала на различните видове транспорт, чрез прехвърляне на превози към по-екологичните видове (железопътен, воден). По този начин ще бъдат постигнати целите на политиката за енергийна диверсификация и декарбонизация на транспорта.
