Червената лампичка е в разходната част на бюджета

През последните дни продължи политическото говорене, че ситуацията в страната е изключително тежка и бюджетът е изправен пред сериозни предизвикателства - неизпълнение на приходите и поява на по-сериозен бюджетен дефицит. И докато за някои проблеми всички можем да се съгласим - нарастваща бедност, ниска заетост, недостатъчно добър бизнес климат, липса на доверие в институциите и натрупано напрежение у гражданите, то размахването на плашилото с бюджета продължава да буди недоумение. Очакванията са новото правителство да гарантира стабилността поне на държавните финанси, както направи служебното, а не само да клати доверието в страната.

Да се говори за проблем пред изпълнението на бюджета, особено в приходната част, е наистина пресилено. Достатъчно е да споменем някои данни, които имаме към месец април. Например консолидираните приходи в бюджета са с близо половин милиард лева повече спрямо тези за предходната година - приходите от ДДС са с близо 200 млн. лв. повече, а тези от корпоративно и подоходно облагане - с около 150 млн. лв. повече. Единствено при акцизите има някакво замръзване, но при тях по принцип не се е очаквал някакъв голям скок.

Ако погледнем как се движи изпълнението спрямо това през предходната година също няма сериозни поводи за притеснение - данъчните приходи в републиканския бюджет към април 2013 г. се изпълняват на 31,6%, докато година по-рано изпълнението е било 32,3%. Наистина има известно изоставане от миналогодишния график, но то е в рамките на около 1 процентен пункт изпълнение, което трудно може да събори бюджета. Не бива да забравяме, че следващите месеци може и да са по-добри за изпълнението на приходната част на бюджета поради вдигнатите пенсии и ефекта върху потреблението, така че изоставането подлежи на наваксване. Накратко - в националния бюджет (консолидиран без европейски средства) е заложен ръст на приходите от 8%, докато към април този ръст е около 6% спрямо миналата година с тенденция да се засили.

Ако има притеснения за бюджета, те трябва да се обърнат предимно към разходната част, която в по-голяма степен се отклонява от планираното - при заложен ръст на разходите по националния бюджет от 5,5% за годината, към април има нарастване от над 9% спрямо първите четири месеца на миналата година. Към това добавяме и тепърва натежаващото увеличение на пенсиите, както и очакваните нови социални мерки на правителството. С други думи евентуалните проблеми пред бюджета и появата на бюджетен дефицит биха били много повече резултат от надуване на разходите, отколкото от неизпълнение на приходната част.

В бюджет 2013 е заложен изпреварващ ръст на приходите спрямо този на разходите, а в изпълнението наблюдаваме точно обратното, като причината е предимно в разходната част. Дори и в тази ситуация е възможно изпълнението на бюджета при озаптяване на нови харчове, тъй като миналата година дефицитът беше значително по-нисък от очакваното, тоест има негласен буфер пред изпълнението на текущия бюджет. За целта, обаче, е необходимо оттук нататък да се подходи разумно към всякакви нови искания за увеличаване на различни разходи, независимо колко примамливо звучат.

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg