Иде и китайската криза

Финансовата кризата в Китай става все по-близка – единственият въпрос е кога ще се случи. Това констатира в анализа си за авторитетния британски всекидневник The Financial Times Прасенджит Басу – основател на фирма за икономически изследвания RealEconomics.com.

Според автора, колкото по-дълго икономиката на Поднебесната империя остава дисбалансирана, толкова по-лоши ще са последиците от очакваната криза. Той е на мнение, че подобна криза става все по-неизбежна. Но ако Пекин се задейства, нейните ефекти могат да бъдат ограничени: „Ако пък политиците използват допълнителни дози стимулиране, за да отложат деня на разплатата, тежкият срив ще стане неизбежен в рамките на няколко години”.

Страната се намира в средата на най-голямата парична експанзия в историята, която поне частично е отговорна за извънредно високия темп на растеж на Китай, сблъскал се с демографския натиск. Миналата година, за първи път, населението в трудоспособна възраст е намаляло, като тази тенденция може да се запази през следващите две десетилетия.

Прасенджит Басу препоръчва на Пекин да вдигне нивото на работната ръка чрез по-голяма заетост на жени в работния процес или чрез стимулиране на възрастните хора да не бързат да се пенсионират. Според икономиста оттук-нататък Китай ще трябва да се бори да разшири своята работна сила с поне 1%: „За да се поддържа икономическият ръст от над 7%, производителността ще трябва да нарасне със 7.6% годишно”. „Това би било трудна задача във всяка страна. В Китай, където селскостопанският отрасъл е трудоемък и прави половината от икономиката, това е почти невъзможно”, смята Басу.

Страната страда от излишен капацитет в повечето индустриални сектори. Китайският имотен пазар също така прелива от висококачествени жилища. Необходим е спад на цените, за да се изчисти пазарът - това ще удари силно по банките, участвали в паричната експанзия.

Прасенджит Басу констатира, че в една държава, върху която вече се падат половината от всички капитали на индустрията в световен мащаб, и почти 20% от вноса в САЩ, ръстът на производството неизбежно ще се забави. „Процъфтяващият сектор на услугите може да компенсира част от спада. Но изграждането на къщи и железопътни линии определено не е начинът да го насърчи”, смята икономистът.

Изводът му е, че китайската икономика е в дисбалансирано състояние: „Тя може да издържи така известно време. Но колкото по-дълго го прави, толкова по-лош ще е крайният резултат”. „Индустрията вече страда от спада на цените. За да се избегне по-широка дефлационна спирала, страната трябва да се отучи от фалшивото излекуване през вечната политика на държавни стимули”, обобщава Прасенджит Басу в анализа си за FT.