Можем да произвеждаме дизел от отпадъчна пластмаса

- Г-н Малинов рециклиращата индустрия и търговците на черни и цветни метали, спорихте и следяхте изкъсо дискусиите за новия Закон за управление на отпадъците. Законът вече е приет и предстои публикуването му в Държавен вестник. С какво новият закон е по-добър от предишния?

Законът въвежда 5 степенна йерархия на дейностите на третиране на отпадъците. Първо още при самото производство, изделията трябва да се направят така, че да образуват по-малко отпадъци, когато излязат от употреба. След това трябва да се търси начин, отпадъците да се рециклират и ако не е възможно да се изгорят и се получи енергия и чак накрая да се депонират на сметище или да се обезвреждат. Другото положително нещо е, че Законът поставя различни стимули и наказания, за да се предотврати изхвърлянето на отпадъци на сметищата. България е на последно място в ЕС по този показател. Ние изхвърляме над 95% от отпадъците на сметищата.

В България произвеждаме 3 млн. тона битови отпадъци годишно, повечето от които отиват в депата.

Единственият работещ завод за отпадъци в момента е във Варна. Пловдив има завод, който реално не работи.  В София се строи...

А новият закон за отпадъците казва: До 2020 г. 70% от строителните отпадъци трябва да се рециклират и оползотворяват . Трябва да се използват примерно при строежа на пътища.

Общините пък трябва до 2020 г. да направят всичко възможно, така че само 35%  от всички отпадъци да се депонират на сметищата. Това е голямо предизвикателство, модерна дума, което означава, че няма да стане.

 

 - Защо да не стане?

Защото не са взети мерки какво ще се правят другите 65% от отпадъците. Времето идва - имаме само 8 години. След две години  20% трябва да се оползотворят...

Друго положително са по-високите глоби, които ще дисциплинират нарушителите на закона. Производител, вносител или търговец, който пуска на пазара  продукти, които се превръщат в масово разпространен отпадък, който не плаща екотакса, ще се глобява от 30 000 до 500 000 лева. Много голяма глоба. Но има фирми, които дължат милиони левове екотакси. При повторно нарушение санкцията става 1 млн. лв. глоба.

 

- А какво не харесвате в закона? Казахте, че има неработещи текстове?

През последните 20 години, сме изградили система, която обхваща цяла България и събира всички видове отпадъци от черни и цветни метали, автомобили, електроника, масла и гуми. Изведнъж някой се опитва да махне тази система и на нейно място да сложи нова, която общините да направят. Защо?

За да се намалят кражбите на метални съоръжения, техника, части от железния път, от електроенергийната и телефонната мрежа...на домакински уреди от домовете на хората...

Да, но с промените в закона за отпадъците, които влязоха в сила миналата година, които увеличиха контрола, въведоха видеонаблюдение на пунктовете, пререгистрация на площадките, кражбите намаляха с 50%. Всички мерки,  които доведоха до намаление на кражбите са предложени от Българската асоциация по рециклиране. Светлият бизнес има интерес да се намалят кражбите на метали. Сигурни сме, че с новия закон за управление на отпадъците, в средата на следващата година, ще се види, че кражбите са намалели още наполовина. През 2010 г. беше обявено, че кражбите на съоръжения от НЕК, ЧЕЗ, БТК, БДЖ и НКЖИ...са на стойност 16 млн. лв. През 2011 година те са за около 8 млн. лв., а през 2012 г. трябва да ги сведем до не повече от 4 млн. лв.

Законът вменява до две години общините да изградят свои общински площадки и само те да приемат метални, строителни и други отпадъци от гражданите и то безвъзмездно.

Нека ги има, но защо гражданите трябва да предават отпадъци само на тях. Нека предават и на нашите площадки.  Освен това нещо, което гражданинът не може уред или стока, които е купил, за които е платил екотакса, ДДС и е негова частна собственост, да ги продаде в България, докато в Гърция и Румъния - може. Това е абсурд.

 

- Има ли другаде в Европа - гражданите да предават отпадъците от черни и цени метали само на общински площадки?

Няма никъде другаде. В Германия работят и двете системи. Виждали сме общинска площадка и до нея - частна площадка.

 

- И какво предпочитат хората там?

Минава и ако има някакъв дребен отпадък , за който не му се чака на кантара или не иска да минава през цялата процедура по записване на личните и на отпадъка данни, за да получи пари, го хвърля в някой от контейнерите на общинската площадка за пластмаса, телевизори или нещо друго...

Ако е по-голям отпадъкът и няма проблем с времето, отива на частната и го предава за пари. Гражданинът сам решава къде да предаде своите отпадъци.

Ние, компаниите, които притежаваме площадки , отговарящи на изискванията, в цялата страна, ще помогнем на общините да изградят общински площадки към нашите.  Който иска безплатно - ето тук да си остави печката, а който иска да му се плати - на кантара...Така ще стане в България. Ние ще обжалваме в съда този текст, защото е противоконституционен.

 

- Говорихте, ли за това със сдружението на общините?

От Сдружението на общините не са съгласни да правят тези площадки, защото е необходима огромна инвестиция. Една такава площадка струва минимум 1 милион лева. Само 1 багер, който товари скрап, е около 160 000 евро, цената на преса някъде толкова, балираща машина - около 150 000 евро. Тоест само 600 000 евро са две от машините. А има сгради, земя, кантари, видеонаблюдение, много неща. 260 общини в България по един милион са 260 милиона. По наши изчисления в бранша на отпадъците, за 20 години са инвестирани около 1,1 млрд. лв.

За да се направи паралелна инфраструктура, някой трябва да инвестира още толкова. Защо да се прави след като  има система от площадки.

Не сме съгласни и да плащаме безкасово на гражданите. Абсурдно е някой, който връща отпадък за 10 лева, да плати 7 лева банкова такса, за да си получи парите. Ще ударим социално слабите хора, които връщат отпадъци за по 10-20 лева. Около 300 000 човека се прехранват така.

 

- Какъв е начинът напълно да се спрат кражбите?

Първо да се приеме и приложи  наказателна отговорност за лицата, които извършват търговска дейност с отпадъци, без необходимото разрешение. Ние очакваме  да се появят около 700-800 незаконни пункта   в България. В момента по мои данни има около 200-300 такива площадки. Това ще стане в началото на следващата 2013 г., когато новият Закон за управление на отпадъците влезе в сила по отношение на лицензионния режим и се премахнат площадките, за които собствениците не платят изискваните банкови гаранции. Зад тези площадки стоят хора, които в последните 20 години се занимават само с дейности със скрап. В момента, в който ги уволниш и ги оставиш на улицата, какво могат да правят. Ще започнат незаконно да купуват скрап и да го трупат в дома си  зад ограда. Те вече го правят...

 

- Бихте, ли обяснили понятието "брокер" в Закона за отпадъците?

Брокерът е фирма, която купува скрап от вас и го продава, примерно, на завод в Корея. Посредник.

 

- Вие сте предприемач. Как бихте организирали дейността с отпадъци в България...така, че да изключите негативните явления и се постигнат поставените цели?

След като съм управлявал голям и добре работещ бизнес, значи мога да управлявам процеси. Като разделиш един голям проблем на по-малки и започнеш да ги решаваш от малките проблеми, всичко се получава. Какво бих направил аз, ако трябва да организирам дейността с отпадъци?  Първо ще оставя системата за изкупуване на скрап. Новият Закон за управление на отпадъците е достатъчно рестриктивен. Той ще намали кражбите и ще ни даде възможност да работим.

Ще създам условия, за да е спокоен бизнесът, че няма да му го вземат. В момента може да ти отнемат разрешението и банковата гаранция, ако дадеш невярно сведение, дори да е техническа грешка. По отношение на битовите отпадъци, трябва да се дадат икономически стимули за бизнесмените, за да са заинтересовани да изграждат заводи за отпадъци в България. В цяла Европа се изхвърлят 5-10 % от битовите отпадъци. Останалите се оползотворяват. Но там са успели да намерят инвеститори, които да построят тези заводи за рециклиране или изгаряне на отпадъци.

 

- В България няма ли стимули?

Не. Проблемът е, че в 2020 г.  ние трябва да правим нещо с 65% от отпадъците, защото те не трябва да отиват в депата. Могат да се изгарят и да се получава енергия - електрическа и топлинна, могат да се рециклират.  Има хора, които могат да инвестират в такива заводи, стига да им се гарантира, че ще им купуват енергията на добра цена или се дадат други преференции за рециклиращите заводи.  Това е икономика на отпадъка. Виждаш, че може да стане и обявяваш конкурси за концесия за изграждане на такива заводи. Пълно е с инвеститори, които искат да правят нещо. Въпросът е това да е държавна политика. Изпълнимо е.

 

 - Казахте , че имате нови идеи, свързани с отпадъците?

Имам много идеи, искам да правя неща, които не са правени  в България. Примерно да произвеждаме дизел от отпадъчна пластмаса. Или ... да правим електричество от отработени масла. Това са проекти, които разработваме. Намерили сме производители, въпросът е да се улучи точното време, когато ще се осигури финансиране за такива проекти и подходяща икономическа среда в България.