Оперативният лизинг ще расте независимо от икономическото състояние
В момента 99% от предприемачите са станали изключително консервативни в инвестициите си, каза Борислав Тодоров, съпредседател на Българска Асоциация за лизинг и изпълнителен директор на "Кюн лизинг"
- Г-н Тодоров, последните данни на Българска народна банка (БНБ) показват спад на салдата при финансовия лизинг и ръст на оперативния. На какво се дължи това?
Оперативният лизинг е слабо застъпен в България. Преди беше около 2% от общия, сега малко нараства. Този ръст ще продължи. В Западна Европа през последните 30 години се практикува основно оперативен лизинг.
Заради прехода в Източна Европа ние останахме едно изключение и се наложи формата на финансовия лизинг. Виждаме и в България състоянието е 98 към 2. Така че оперативният лизинг ще продължава да расте, защото базата му е много ниска. Когато имате 1 лв. в джоба и изкарате още 4 лв. получаваме 400% ръст, но в крайна сметка имате само 5 лв. в джоба. Такава е ситуацията при оперативния лизинг – той ще продължи да върви нагоре независимо от икономическата обосновка.
При финансовия виждаме, че има много малко нов бизнес. Старите договори си изтичат, клиентите които могат да плащат го правят, прехвърляме активи и салдата намаляват.
- Важат ли изтъкнатите досега причини и за тренда при новия бизнес, където също намалява финансовия и се увеличава оперативният лизинг?
Абсолютно. Новият бизнес е толкова малко, че дори големите играчи на пазара трудно успяват да си го поделят.
- Кои фирми са основните ползватели на лизинг в момента?
Трудно може да се сегментира. Имаме клиенти от всеки сектор. В момента 99% от предприемачите са станали изключително консервативни в инвестициите си. Тези, които се решат да инвестират до 30% от себе си, а останалото под формата на лизинг за машини и оборудване, са доста малко и във всички сектори.
Бизнесът си научи урока. Към момента и страхът е малко повече. Очаквахме 2011 г. тежката икономическа ситуация да приключи и предварителните прогнози за 2012 г. бяха доста по-оптимистични. За мен лично ситуацията у нас и в цяла Европа през тази година с нищо не се различава от 2010 и 2011 г.
- Необслужваните вземания се повишават като процент от общия портфейл. На какво се дължи това?
Основното е икономическата ситуация. Но не само. От една страна имаме много хора, които не са очаквали икономическата криза като такава. Апетитът за притежаване на повече активи, като физически лица или фирми, доведе до това да се вземат активи на лизинг без всеки да си е направил сметката. Така с намаляването на приходите им се стига до необслужване.
Освен това икономическата среда накара много хора, които си бяха направили сметката да я смятат наново. И при тях има забавяния. Не над 90 дни, но и на много добри клиенти им се случва да се забавят.
- Използвате ли нови или по-специални методи за събиране на просрочени вземания?
Имаме два полезни хода. Единият е да се разсрочи, т. е. да се намалят задълженията. Имали сме случаи, в които клиентите се обръщат към нас и ни казват, че вече изпитват или очакват трудности в бъдеще. Те ни дават доброволно активите и ние започваме да им търсим нови купувачи – в кеш или отново на лизинг. Това е един от вариантите да освободим клиентите, на които тези задължения им тежат.
Другият начин, разбира се, е да намаляваме вноските, като разсрочваме по-дълго във времето. Това обаче има смисъл, когато клиентът ни вижда бъдеще за бизнеса си. Вариантът за разсрочване трудно би помогнал на клиент, който се е обезверил заради кризата, иска да сменя бранша или да прекратява икономическа дейност. Свидетел съм на не един и двама бизнесмени, които потърсиха дори държавна работа в тези условия. Винаги обаче може да се договорим.
- Кое тримесечие от началото на годината беше най-трудно?
Второто. Колкото и да е странно трета година наблюдаваме едно изместване в цикличността на българската икономика.
В периода 2001-2009 г. обикновено първите три месеца на всяка година бяха неприятни и тежки за икономиката. След това края на март до края на юли-август започваше съживяване. После активността намаляваше заради отпуските. След отпуските започваше подем до Нова година.
В последните години се вижда, че летаргията е от април до юни. Трудно ми е да си обясня защо. Това трябва да са много активни месеци за нашата икономика, но забелязваме въздържане от сериозна предприемаческа активност напоследък. След това идват и отпуските. Бумът започва през септември, но вече е до февруари.
- Очаквате ли последното тримесечие да е добро?
Да. Вече виждаме подобрението и то ще продължи до средата на февруари и след това вероятно ще има спад.
- А какви са очакванията ви за цялата 2013 г.?
Нямам. Много трудно би могло да се прогнозира. Лично за себе си съм си правил прогнози, но в последните 2-3 години те не се потвърдиха и на 50%.
Нашата икономика продължава да е зависима от политически събития. През следващата година има парламентарни избори, което пречи. В България много фирми започват да си играят на политика, а не да си гледат бизнеса. Това се отразява на икономиката.