Опозиционният лидер на Бирма

Посещението на американския президент Барак Обама в Мианмар насочи вниманието на света към южноазиатската държава, управлявана до 2010 г. от военна диктатура. Освен с президента Тейн Сейн, Обама се срещна и с дългогодишния опозиционен и продемократичен лидер на страната - Дау Аун Сан Су Чжи. Двамата лауреати на Нобелова награда за мир разговаряха в семейното жилище на Аун Сан Су Чжи, където опозиционерката е прекарала 15 години под домашен арест.

Ранен живот

Аун Сан Су Чжи е родена на 19 юни 1945 г. Дъщеря е на Мианмарския политик, революционер и популярен герой на движението за национална независимост ген. Аун Сан, убит през 1947 г., когато тя е едва 2-годишна. Аун Сан Су Чжи получава началното си образование в Бирма (от 1989 г. е преименувана на Мианмар). През 1960 г. напуска страната и получава останалата част от образованието си в Индия и Обединеното кралство. Учи философия, политика и икономика в Оксфорд. Там се запознава с бъдещия си съпруг Майкъл Арис, учен от Тибет. Женят през 1972 г. и имат двама сина -  Александър и Ким.


Назад към Бирма

Аун Сан Су Чжи се връща в Бирма през 1988 г., за да се грижи за умиращата си майка. Скоро след това се ангажира с националната борба на опозицията за демокрация. Организирано е въстание, но военният режим го смазва и на 8 август 1988 г. са убити близо 5000 демонстранти.

На 24 септември 1988 г. е създадена продемократичната партия Национална лига за демокрация (НЛД) и Аун Сан Су Чжи е избрана за генерален секретар. Тя прави множество публични изказвания призоваващи за свобода и демокрация, а политическите дейности продължават в цялата страна.

Изборите през 1990 г.

Изправена пред нарастващ вътрешен и международен натиск, диктатурата е принудена да свика общи избори, които се провеждат през 1990 г.

Веднага след започването на предизборната кампания обаче Аун Сан Су Чжи и много други опозиционери са задържани от режима. На Аун Сан Су Чжи е забранено участието в изборите.


Въпреки че провеждането на изборите не може да се нарече нито свободно, нито демократично, НЛД ги печели с внушаващите 82%. Диктатурата обаче никога не признава резултатите от изборите и отказва да предаде властта.

Освободена за пет години

Аун Сан Су Чжи е държана под домашен арест до юли 1995. Когато я пускат, е изправена пред ограничение да пътува в страната.

На 27 март 1999 г. съпругът на Аун Сан Су Чжи умира от рак в Лондон. Той е поискал властите в Мианмар да му позволи да посети Аун Сан Су Чжи за последен път, но молбата му е отхвърлена. Той не я е виждал от посещението по Коледа през 1995 г. Правителството винаги е призовавало Аун Сан Су Чжи да се присъедини към семейството си в чужбина, но тя знае, че ако напусне няма да може да се върне никога повече в Мианмар.

Отново под домашен арест

През 2000 г. Аун Сан Су Чжи отново е поставена под домашен арест, след като прави многократни опити да напусне столицата Рангун и да провежда политически срещи в други части на страната.

Отново на свобода

През 2002 г. Аун Сан Су Чжи е освободена от домашния арест и получава свободата да пътува из страната. Освобождаването е част от споразумението договорено от пратеника на ООН в Мианмар, Разали Исмаил. Той е бил улеснен от тайните срещи между Аун Сан Су Чжи и военните. Првоначалните стъпки са били в посока изграждане на доверие между двете страни. Било е договорено да се спре с яростните атаки срещу Аун Сан Су Чжи в медиите, а в замяна НЛД трябва да спре с призивите си за международни санкции, въпреки че репресиите над населението не спират.

В крайна сметка не се стига до по-съществени преговори, защото диктатурата отказва да води никакъв смислен диалог. Като пратеник на ниско ниво и без значителна политическа подкрепа от ООН и международната общност, Разали не е в състояние да убеди генералите да продължат диалога.

След като изчаква търпеливо, Аун Сан Су Чжи отново може да пътува из страната и да провежда заседания, на които десетки хиляди хора се събират да я видят. Това разбива надеждите на генералите, че по време на дългия й престой в ареста, хората са я забравили и подкрепата към нея е намаляла.

Диктатурата започва да използва членовете на Съюз "Солидарност" и Асоциацията за солидарност и развитие, за да тормозят и да атакуват срещите на НЛД. Тази политическа милиция е създадена и организирана от военните. По-късно се трансформира в партия Съюз за солидарност и развитие (ССР) и представя диктатурата на изборите на 7 ноември 2010 г.

На 30 май 2003 г. членовете на ССР атакуват конвой от автомобили, с който пътува Аун Сан Су Чжи. Това е опит на диктатурата да я убие, с помощта на цивилния фронт, така че да не поема лично вината. Шофьорът на Аун Сан Су Чжи успява да я спаси, но повече от 70 привърженици са пребити до смърт. Нападението става известно каро Massacre Depayin. Диктатурата твърди, че това е дело на вражда между две политически групи, подбудени от Националната лига за демокрация. Общото събрание на ООН призова инцидентът да бъде разследван, но това никога не се случва.

Задържана отново

След атаката Аун Сан Су Чжи е задържана в ареста, а след това е поставена обратно под домашен арест.

През този период на задържане условията са много по-строги, отколкото в миналото. Телефонът й е бил спрян, а постът й в Националната лига за демокрация е бил закрит.

На дипломатите е било забранено да се срещат с нея, въпреки че понякога пратеници на ООН и американски правителствени служители са можели да се срещат с нея. Въпреки това, дори и на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун не е било позволено да се срещне с нея, когато посещава страната през 2009 г.

През май 2009 г. само няколко дни преди да изтече периодът на домашния арест, Аун Сан Су Чжи е арестувана отново. Обвиненията са нарушаване на условията на домашния арест, който забранява посетители. Американецът Джон Уетъл успява да преплува езерото до дома й и отказва да напусне къщата.

През август 2009 г. тя е осъдена на три години лишаване от свобода. В очевиден опит да се успокои международното недоволство около съдебния процес, присъдата е намалена до 18 месеца отново под домашен арест. Надали може да се нарече съвпадение, че датата на нейното освобождаване се оказа само 6 дни след изборите, проведени в Мианмар на 6 ноември 2010 г.

Международни признания

Аун Сан Су Чжи е носителка на множество международни награди, включително Нобелова награда за мир, наградата "Сахаров" на Европейския парламент и на Президентския медал на свободата на САЩ. Тя призовава хората по целия свят да се присъединят към борбата на Мианмар за свобода, казвайки: "Моля Ви, използвайте вашата свобода, за да насърчите нашата".