Voyager навлезе в междузвездното пространство
Изследователската сонда на NASA напусна Земята през 1977 година и в момента се намира на разстояние от 19 милиарда километра от Слънцето.
Изследователската сонда Voyager на NASA стана първият направен от човека апарат, навлязъл в междузвездното пространство - транзитна зона на ръба на слънчевата система. Това бе официално потвърдено на страницата на космическата агенция на САЩ.
За да потвърдят местонахождението на Voyager, учените е трябвало да изследват плазмата, намираща се в пространството около апарата. Тя представлява йонизиран газ, който е една най-бавнодвижещите се частици в космоса. Плазмата в балона на слънчевата система, или хелиосферата, е изпълнен с йонизиран газ, движещ се навън от слънцето. Плазмата в междузвездното пространство пък е резултат от експлодирали преди милиони години, близко намиращи се, големи звезди.
Интересното е, че Voyager 1 няма работещ плазма сензор, поради което учените е трябвало да намерят друг начин да измерят плазмената среда около сондата. Те са изследвали плътността й, след като космическият апарат е засякъл плазмени вибрации, чието движение е било регистрирано от сензора на Voyager за плазмени вълни. Тези вибрации са били в резултат от изригване на слънцето през март 2012 година, което е изпратило вълна от вятър и магнитни полета. Вълната е достигнала сондата през април 2013 година, което е накарало плазмата около космическия апарат да вибрира. Височината на трептенето им е помогнало на учените да заключат, че плазмата около Voyager е 40 пъти по плътна от тази, която се намира във външните слоеве на хелиосферата.
“Ние подскочихме от местата си, когато видяхме тези трептения в данните – те ни показаха, че космическият апарат се намира в напълно нов регион, сравним с това, което се предполага да има в междузвездното пространство и абсолютно различно от слънчевия балон”, каза Дон Гърнет, един от главните учени, работещи върху апарата на Voyager за засичане на плазмени вълни. “Ясно е, че сме преминали през хелиопаузата, която от много време се счита за границата между слънчевата плазма и междузвездната плазма.”