Who is Hu?

Настоящият президент на Китай Ху Дзинтао напуска поста и през март 2013 г. ще отстъпи мястото си на Ши Джинпинг, който ще управлява най-многолюдната държава в следващите десет години.

При встъпването си на власт през 2002 г. Дзинтао беше толкова неизвестен и се знаеше толкова малко за политическата му кариера и възгледи, че една от най-разпространените шеги в западните медии, вързани с него беше "Who is Hu?" ("Кой е Ху?").

Сегашният президент и генерален секретар на Китайската комунистическа партия е описван като "тих и възпитан технократ". Той е роден в град Джянгуан, централната провинция Дзянсу, на 21 декември 1942. Семейството му принадлежи към по-бедната класа, така наречените "дребни буржоа". Бащата му Ху Джинзи управлявал малък магазин за чай в град Тайджу, провинция Дзянсу. Майка му е починала, когато Ху е само на седем години, а момчето било отгледан от леля си.

Образование

Ху е изключително умен и усърден ученик и посещава престижния Кингхуа университет в Пекин, където учи водноелектрическо инженерство. Говори се, че има фотографска памет, което е много добра черта за китайския стил на образование. Ху изявява интерес към танци, музика и тенис на маса в университета. Жени се за състудентката си Лю Юнцин и имат син и дъщеря. През 1964 г. Ху се присъединява към Китайската комунистическа партия, точно когато се ражда Културната революция.

Ранна кариера

Ху завършва Кингхуа университет през 1965 г. и отива да работи в провинция Гансу на хидроенергийно съоръжение. През 1969 г. се премества да работи в инженерната компания и работи там до 1974 г. Въпреки, че се занимава с инженерни дейности, той е политически активен през това време и работи за проправянето на пътя си нагоре в йерархията в Министерството по водите и електрозахранването.

Позор

Две години след Културната революция, през 1968 г., бащата на Ху е арестуван за "капиталистически прегрешения". Той е публично измъчван и изживява такова грубо отношение в затвора, че никога не се възстановява. Десет години по-късно той умира на 50-годишна възраст. След смъртта на баща си Ху Дзинтао се прибира в родния си град, за да се опита да убеди местния революционен комитет да изчисти името на баща му. Независимо от опитите му, не е ясно дали е успял.

Влизане в политиката

През 1974 г. Ху Дзинтао става секретар на Департамента по строителството на провинция Гансу. Управителят на Синг Пинг взима младия инженер под крилото си и само за една година Ху става зам.-главен началник на отдел.

През 1980 г. Ху става зам.-директор в Министерството на строителството и през 1981 г. отива в Пекин да се обучава в Централната партийна школа. Контактите със Синг Пинг и семейство Дън водят до бързото израстване на Ху в кариерата.

През 1982 г. Ху е прехвърлен в Пекин, като е назначен за секретар на Централния комитет на Комунистическата младежка лига.

Възходът към властта

Ху Дзинтао стана губернатор на провинция Гуейджоу през 1985 г. Самата провинция е далеч от Пекин, където е седалището на властта. Освен това тя е предимно селска област, но Ху все пак успява да спечели дивиденти, докато е там.

През 1988 г. Ху е повишен още веднъж до партиен ръководител на размирната Тибетска автономна област. В началото на 1989 г. участва в репресиите над тибетското население, което го издига в очите на правителство в Пекин. Носят се слухове, че Ху лично е организирал убийството на тогавашния Панчен Лама, който е вторият в йерархията след Далай Лама.

Членство в Политбюро

На 14-ият Национален конгрес на Комунистическата партия през 1992 г. Синг Пинг препоръчва Ху Дзинтао за бъдещ лидер на страната. В резултат на това 49-годишният Ху е бил одобрен като един от седемте члена на Постоянния комитет на Политбюро.

През 1993 г. Ху е бил потвърден като наследник на Дзян Дзъмин и е назначен за лидер на Секретариата на Централния комитет и Централната партийна школа.

Ху стана зам.-президент на Китай през 1998 г., а през 2002 г. става президент и генерален секретар на партията.

Политиката на държавния глава

Като президент Ху Дзинтао обича да налага своите идеи за "хармонично общество" и "мирен възход".

Увеличаването на просперитета на Китай през последните 10-15 години обаче не е достигнал всички сектори на обществото. Моделът на Ху за "хармонично общество" има за цел просперитетът да достигне и до най-бедните региони на Китай. Това според него може да стане чрез частни компании по-голяма лична (но не и политическа) свобода, както и връщане на социалното подпомагане от държавата.

По време на управлението на Ху Китай разшири влиянието си в глобален мащаб. Страната стана втората най-голяма икономика, а до няколко години се очаква, че ще изпревари и САЩ.