Амазонското градче, което учи света на нов живот

Разположени на 75 км един от друг на брега на Амазонка, Летисия и Пуерто Нариньо, Колумбия, са общини в джунглата с коренно различни характери. Първият е горещ, трескав граничен град, пълен с хвърчащи мотоциклети и намусени продавачи. Вторият е спокоен експеримент за устойчив живот, в който моторните превозни средства са забранени, а улиците са чисти като в Копенхаген. В свят, свикнал с песимистични прогнози за климата, Пуерто Нариньо предлага положителна новина за община, която е на прав път в сравнение с много големи градове по света - и мерките са предимно на местно ниво, разказва BBC.

Лодката е единственият начин да се стигне до Пуерто Нариньо от външния свят - завладяващо двучасово пътуване покрай Амазонка от Летисия с Перу от едната страна и Колумбия от другата. За случайно попадналите там - градчето е един от най-необичайните аванпостове на джунглата.

Известен като "природната люлка на Колумбия", Пуерто Нариньо е окуражаващ пример за общност, която живее в относителна хармония с природата. През 2012 г. той е първият град в страната, който получава сертификат за "Устойчива туристическа дестинация" от Министерството на търговията, промишлеността и туризма. Той е заобиколен от застрашени тропически гори, които доминират в дискусиите за изменението на климата, и привлича все повече любопитни посетители, които искат да разгледат отвътре състоянието на "белите дробове" на планетата.

Последните новини от колумбийската Амазония са разнопосочни. Макар че през 2023 г. обезлесяването уж е намаляло със 70 %, регионът също така пострада от рекордна суша, която застраши дивата природа и но и земеделието.

Но Пуерто Нариньо е град с бъдеще. Чистите теракотени алеи, окичени с оформени дървета и храсти, се простират в добре подредена мрежа от брега на реката, а привлекателните дървени къщи, украсени с екстравагантни стенописи и привличащи вниманието занаяти, отразяват силното присъствие на коренното население: около 80% от 6000-те жители на селището са от етническите групи тикуна, кокама и ягуа.

За разлика от други пренаселени колумбийски градове, тук автомобилите и мотоциклетите са забранени. Всъщност в града няма пътища и има само две регистрирани превозни средства: трактор за събиране на отпадъци и линейка за спешни случаи. Лъскави сребърни кошчета за боклук стоят почти на всеки ъгъл на улицата, а под звуците на птичи песни мястото излъчва атмосфера на спокойствие, чистота и ред.

Всеки посетител плаща входна такса от 3.50 евро, която отива за поддръжка на града, и има възможност да се запознае с общността по време на опознавателна разходка. Това не е типичното амазонско село с кални пътеки и неподдържана зеленина. Малки магазини с тревни площи пред входовете си, предлагат цветни занаятчийски изделия, и забележителна селекция от сюрреалистични статуи, които изобразяват местната дива природа (костенурки, розови делфини и папагали). Основаното през 1961 г., Пуерто Нариньо се състои предимно от представители на коренното население, които от векове живеят в региона в отделни семейни къщи. Не след дълго то привлича авантюристично настроени пътешественици.

От 80-те и 90-те години на миналия век градът започва да привлича малки групи туристи, които отсядат в дървени хотели с основни услуги", казва Луз Джени Торес, ръководител на устойчивия туризъм в общината.

"След това в началото на 2000-те години започнахме да наблюдаваме по-редовен поток от туристи - семейни групи и студенти. През 2004 г. тогавашният кмет Едилберто Суарес Пинто започна да прилага визия за устойчивост, като работи усилено за благоустрояване на градската зона, укрепване на туризма в общностите на коренното население и управление на туристическата инфраструктура", допълва той.

През 2007 г. Торес предлага на кмета общината да се превърне в пилотен модел за устойчив туризъм в цялата страна. Планът е разработен и Пуерто Нариньо се превръща в плакат за зелен туризъм на местно ниво в страна, която все още се възстановява след години на конфликти.

Има пет програми за околната среда, които се наблюдават постоянно. Управление на водите, енергията, твърдите отпадъци и замърсяването, както и защита и опазване на флората и фауната", обяснява Торес за настоящата структура.

За жителите и туристите това означава да се къпят с рециклирана дъждовна вода, да се разхождат по улици, незамърсени от боклуци, и да се наслаждават на близки срещи с дивата природа - от маймуни до орли. Това управление на околната среда не е нещо ново. Коренното население на района, което познава природната среда, практикува устойчиво земеделие още от предколумбови времена.

Земеделието все още е организирано главно чрез мрежа от chagras - малки парцели земя, почистени от листата и засадени със земеделски култури през сухия сезон, след което се подменят, за да може почвата да възвърне плодородието си. Местните семейства отглеждат достатъчно храна на своите chagras за собствените си нужди и продават излишъците на ежедневния пазар, който се организира на брега на морето. Тук местните и туристите откриват  маниока, чили, лук, тиквички и цикория, както и плодове като банани, папая и манго.

Ако обядвате в града, ще опитате ястия от именно тези продукти. Всички, включително и "най-луксозният" хотел в Пуерто Нариньо, Waira Selva, купуват по-голямата част от продуктите си от пазара. Там се предлагат и различни видове амазонски риби, които са основен протеин в повечето ястия. В околните реки се срещат 68 вида, включително сом, пираня и пираруку (арапайма) – една от най-големите сладководни риби в света.

Местните рибари са двойно по-активни като пазители на околната среда, които следят за дивата природа заедно с фондация Natütama, основана през 2005 г., която поддържа център за интерпретация на речния живот в града, в който работят местни водачи. Чрез Natütama рибарите са регистрирали 1044 наблюдения на розови делфини и 134 силно застрашени ламантини през 2023 г., като за 2024 г. са планирани по-подробни проучвания. Цифрите са важни не само за опазването на околната среда.

Наблюдението на делфини е голяма примамка за туризма, който е основен стълб на регионалната икономика. Могат да се организират екскурзии сред дивата природа с местни водачи, които се отправят с малки дървени моторни лодки, наречени peque-peques, в търсене на розови делфини, ленивци и костенурки в близкото езеро Тарапото, номинирано през 2018 г. за влажна зона на Рамсарската конвенция. Освен че наблюдават застрашени видове, служителите на Natütama обучават деца на амазонска екология и организират екологични семинари в местни колежи и общности на коренното население.

През годините засилихме екологичното и културното образование в училищата, като се фокусирахме особено върху уважението и разбирането на бабите и дядовците. Те са хората, които предоставят културните познания, които помагат да се създаде уважение и грижа към общността", казва Марелви Лауреано, координатор по образованието във фондацията, за разбирателство между поколенията.

"Центърът за интерпретация действа като екологичен и образователен център. Той пресъздава двата различни сезона на годината. Вътре ще научите за местните езера и джунгли, как да разпознавате растенията, рибите и водните животни, както и как са разделени в естествен мащаб", обяснява Лауреано, визирайки експонатите, които учат посетителите за влажните и сухите периоди на годината.

"На други места в общината пътешествениците могат да се запознаят с живота на коренното население. Посетителите могат да научат танци, да опитат типична за коренното население храна, да чуят митове и легенди за различни животни и да видят работата, която вършим, грижейки се за околната среда", допълва той.

Един от освежаващите аспекти на опазването на околната среда в Пуерто Нариньо е, че то се ръководи от местните жители.

Коренното население, представлявано от организацията ATICOYA, винаги е участвало във всичко, свързано с процеса", казва Торес.

Туристите се наслаждават на разходките с лодка до езерото Тарапото, където обикновено им е позволено да плуват (въпреки пираните) и завършват деня си, като изкачат емблематичната дървена кула на Пуерто Нариньо, откъдето се открива панорамна гледка към реката и заобикалящата я джунгла.

В подножието на кулата се намира един от няколкото магазина, в които се продава домашно приготвен сладолед с разнообразни тропически вкусове, а навсякъде около себе си откривате творческите еко инициативи на града:  саксии с растения, изработени от рециклирани пластмасови бутилки; грижливо поддържани градини; и завод за филтриране на вода, където повечето жители на града идват да зареждат своите съдове за пиене.

Посетителите на градчето описват нощната тишина и спокойствие без шума на трафика на автомобили като катарзисна. Подхранван от силата на местната общност, градът е създал необичайна смесица от мекота на джунглата и скандинавски ред насред най-голямата тропическа гора в света. Това може и да не е окончателният лек за сложните екологични проблеми, пред които е изправена Амазонка, но е едно обнадеждаващо начало.