Амбицията на Европа за зелен водород срещу реалността

Европа е на кръстопът в стремежа си към зелен водород, потенциално преобразуващ енергиен източник, който може да революционизира различни сектори, като същевременно значително намали въглеродните емисии.

Скорошно проучване, проведено от Fraunhofer ISI, RIFS Potsdam и Германската енергийна агенция като част от изследователския проект HYPAT, предлага поглед към огромния потенциал на Европа за производство на зелен водород на икономични цени. Въпреки това, той също така подчертава критични предизвикателства и несъответствие в подхода на региона за овладяване на този обещаващ енергиен ресурс, пише Energynews.

Изследването се задълбочава в това, което експертите наричат ​​„технически потенциал“ за генериране на възобновяема енергия, предимно чрез вятърни и слънчеви енергийни инсталации. Проучването установи, че Европа е пълна с неизползван потенциал. Норвегия води групата, дори без да се вземат предвид нейните хидроенергийни възможности. До 2050 г. Норвегия може да произвежда над 1900 TWh зелен водород годишно на изключително ниска цена от 40 евро за мегаватчас. Испания и Франция следват плътно с 1760 TWh и 1700 TWh, съответно.

Този потенциал би могъл да постави основата на Европа да се превърне в основен играч на световния пазар на зелен водород, насърчавайки енергийната сигурност, устойчивостта и икономическия растеж.

Проучването оценява два сценария за оценка на нуждите от водород в Европа. Първият сценарий се фокусира върху приложения, които са предизвикателни за декарбонизация без водород, като производство на стомана, химикали, авиация и корабоплаване. Вторият сценарий разшири обхвата, за да включи изграждането на отоплителни системи, камиони и автомобили. Амбициозната цел беше да се произведе целия този водород с помощта на електричество от възобновяеми източници.

Този подход би довел до значително увеличение на потреблението на електроенергия, достигащо между 6600 и 8000 тераватчаса годишно за разглежданите страни, включително ЕС, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство. Това представлява повече от два пъти текущото потребление на електроенергия от приблизително 3000 TWh.

За да отговори на това търсене изцяло от възобновяеми източници, производството на енергия от възобновяеми източници в Европа ще трябва да се увеличи три до четири пъти, като същевременно се запази настоящият дял на ядрената енергия. Въпреки че това може да изглежда като монументално предизвикателство, проучването предполага, че теоретичният възобновяем потенциал на Европа наистина би могъл да покрие това нарастващо търсене, дори при широко разпространено използване на водород.

Държави като Норвегия, Испания и Франция притежават повече възобновяем потенциал, отколкото би им бил необходим, дори при значителна вътрешна употреба на водород. Проучването обаче предпазливо признава, че реализирането на целия теоретичен потенциал може да не е осъществимо, особено в дългосрочен план. Освен това наличието на вода се превръща в ограничаващ фактор за производството на водород, подчертавайки сложното взаимодействие на ресурсите при генерирането на зелен водород.

За разлика от своите европейски партньори, Германия се озовава на различна траектория. Въпреки значителните усилия Германия се очаква да остане нация нетен вносител на водород в обозримо бъдеще. Потенциалът на страната за възобновяема енергия е значително под очакваното бъдещо търсене. До 2050 г. Германия може да се изправи пред най-големия абсолютен недостиг на доставки в рамките на ЕС, което поражда опасения относно енергийната сигурност и самодостатъчността.

Други европейски страни, борещи се с подобен дефицит на водород, са Холандия, Белгия и Чехия.

Пътуването на Европа към достъпен зелен водород е натоварено с потенциал, но също така среща огромни предизвикателства. Докато континентът върви по този път, намирането на деликатен баланс между амбициозни цели и реалистични ограничения ще бъде от съществено значение.

Резултатите от проучването подчертават важността на стратегическото планиране, съвместните международни усилия и иновативните решения за преодоляване на предизвикателствата, породени от производството и разпространението на водород. Европа има възможността да бъде световен лидер в зеления водород, но реализирането на този потенциал изисква съгласувани действия, значителни инвестиции и ясна пътна карта за устойчиво енергийно бъдеще.