Работодателите пак призовават за улеснен внос на работници

Четирите национално представени работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП за пореден път призоваха държавата да премахне всички пречки пред вноса на висококвалифицирани кадри от трети страни. Днес Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си за 2022 г. и за поредна година недостигът на работна сила бе определен като един от най-големите проблеми пред бизнеса и икономиката.

Много важен елемент за България е привличането на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В периода от 2012 до 2020 г. у нас са привлечени 1040 такива специалисти. "Това е смешно", коментира Цветан Симеонов, председател на БТПП. Според него всички прогнози сочат, че безработицата ще продължи да намалява, а недостигът на работна сила ще расте.

Той посочи, че са необходими спешни мерки, за да не изпадне бизнеса в безизходица. Симеонов очерта няколко основни точки, по които ще се движи АОБР, опитвайки се да предотврати това:

• Подобряване на възможностите за привличане на чуждестранни студенти и осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България;
• Повишаване на дигиталните умения на работната сила;
• Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., вкл. принудителни мерки, както и стимули;
• Създаване на условия за активно участие на пазара на труда на работещи майки чрез осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на деца.

Присъединяване към ОИСР – основна цел

„Членството в ОИСР означава постигнати стандарти за върховенство на правото, за работещи институции и регулатори, конкуренция, антимонополно право, малък сив сектор, ниско ниво на корупция, макроикономическа и финансова стабилност и т.н. Всичко това, което подобрява инвестиционния климат и рейтинг на страната, привлича инвестиции, създава условия за ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев.

Той добави, че друг приоритет на организацията ще бъде присъединяването на България в еврозоната и че ще направят всичко възможно това да се случи възможно най-бързо.

Енергийна криза

От срещата днес стана ясно, че основен приоритет на АОБР през тази година ще бъде и справянето с енергийната криза. Според председателят на КРИБ Кирил Домусчиев на първо място е много важно страната да коригира всички „изкривявания“, които се наблюдават в момента на пазара на електроенергия. Той е категоричен, че в настоящия момент на криза е важно какъв ще бъде подходът с цел компенсация на потребителите на свободния пазар в т.ч. приемане на процедури и механизъм за сключване на дългосрочни договори за енергоинтензивната индустрия.

Значително изоставаме в работата по тези проблеми. Трябва да благодарим за компенсациите, които са предвидени за индустрията, но те са значително закъснели и недостатъчни“, поясни Домусчиев.

Той подчерта, че наръчникът на ЕК от октомври м.г. дава възможност на всяка страна да бъде гъвкава в политиките и мерките в подкрепа на засегнатите от кризата с цените на енергоносителите. Като пример той посочи Франция, Испания, Гърция, Румъния и други европейски държави, където се прилагат ефективни мерки за достъп до допълнителни квоти от евтина електроенергия за бизнеса (при цени от 40 до 60 евро на мегаватчас).

„Много предприятия започнаха да затварят или да си намаляват мощностите, заради високите цени на електрическата енергия. Благодарни сме за помощите, но това не са пари на енергийните централи или на бюджета – тези пари са взети от нас и сега генерират милиарди левове свръхпечалби. Това са парите, които се изземат от българските предприятия и искаме част от тях да се върнат обратно в икономиката“, настоя Домусчиев.

Други приоритети

Част от другите приоритети на АОБР в енергийната сфера са: активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход и изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в България.