Архитектурната световна забележителност, която можеше да не бъде построена

Операта в Сидни наскоро отбеляза своята 50-та годишнина. Емблематичният дизайн е символ на австралийския град и е познат по целия свят, заедно със стоманения арков мост, който обхваща пристанището. Смятана за триумф на архитектурата от 20-ти век, сградата можеше да не бъде построена заради трудното търсене на подходящ дизайн, разказва BBC Travel. 

Тази визия за модерна красота, с известните си извивки, покрити с повече от милион ярки бели керамични плочки, първоначално била отхвърлена като идея. Но пътят към реализацията говори много за Австралия днес, споделя базирания в Сидни кореспондент Ник Брайънт.

В профил формите ѝ приличат на черупки от стриди, докато от близките ботанически градини наподобяват неизлюпените яйца на някакъв гигантски праисторически звяр.“

Операта е структура с толкова много значения и тя капсулира противоречията на нацията, която символизира. Най-бързо разпознаваемата сграда в страната е забележителност за австралийската неяснота. Най-очевидното тълкуване е, че символизира нарастващото следвоенно самочувствие на Австралия. Назначаването на Уцон, малко известен датски архитект без основен проект зад името си, по онова време е знак за по-малко изолирана перспектива и нов дух на национална самоувереност.

Историята

Този интернационализъм се пренася и в глобалния конкурс за избор на дизайн, който привлича повече от 200 заявки от цял свят. Решението кой ще спечели е взето от най-влиятелния финландски архитект Ееро Сааринен, който изтупва прахта от проекта на датчанина и открива победителя.

Но има и трагична предистория за това как, когато закъснения и големи разходи излагат целия проект на опасност, Уцон е заменен от местен архитект и завладяващият интериор, който е предвиден, никога не е станал реалност. Докато датчанинът е обсебен от формата, Питър Хол, ръководителят на правителствения екип, който го заменя, мисли само за функционалността. Тогава интериорът е антиклимактичен. Принудителната оставка на Уцон показва, че мрачният провинциализъм все още трудно може да се разклати. Датчанинът никога не се връща в Австралия, смятайки, че проектът му е обезобразен.

Имигранти от Южна Европа осигуряват голяма част от работната сила за изграждането на Операта, което говори за следвоенния мултикултурализъм на Австралия. През ноември 1960 г. Пол Робсън, чернокожият американски оперен певец, дори изнеся импровизиран концерт сред скелето и крановете. Неговата звучна Old Man River е музикален предвестник на края на политиката на Бяла Австралия, която в продължение на десетилетия ограничава неевропейските мигранти.

Операта е открита от кралица Елизабет Втора, но церемонията включва и местен ритуал в знак на признание на народите от първите нации. В израз на културен егалитаризъм, празненствата по откриването на сградата през 1973 г. не само включват Вагнер, но и популистки контрапункт: Ролф Харис, който пее Tie Me Kangaroo Down Sport.

В днешни дни

Операта вероятно никога нямаше да бъде построена, ако не беше финансирана с пари от лотарията, което отразява централното място на хазарта в живота на Австралия. Напредъкът в прожекционната технология превърна черупките му в гигантски национален билборд. Макове се проектират върху него в Деня на Анзак, когато Австралия възпоменава своите загинали във войната. След горските пожари през 2020 г. уморените лица на пожарникарите бяха тези, които се бореха с пламъците.

Операта се превърна в център на национално празненство и протест. Миналият месец пропалестински протестиращи се събраха в сградата, някои крещяха антисемитски скандирания, след като бе осветена в цветовете на израелското знаме в знак на съчувствие към жертвите на атаките от 7 октомври.

Но причината, поради която Операта се превърна в толкова подходяща австралийска забележителност, е, че е недовършена и непълна. Повечето австралийци смятат, че вече е страхотна и не се нуждае от допълнителни подобрения, което я прави още по-емблематична.