Държавата иска да таксува бъдещето на България с „данък успех“
IT индустрията също ще се сблъска с проблеми през следващите месеци, смята председателят на ресорната асоциация
В разгара на дебата за спорното понижаване на ДДС за ресторантьорите Economic.bg разговаря с председателя на Българската асоциацията на софтуерните компании Доброслав Димитров относно позицията по казуса на IT сектора, считан за един от най-стабилните в сегашната криза.
Защо браншът, който е определян като един от най-перспективните и сочен за лице на българската икономика, не само не одобрява промяната, но и не би поискал намаляване за себе си, четете в редовете по-долу.
Г-н Димитров, IT индустрията изглежда сравнително стабилна в тази криза. Но какви са негативните последици за компаниите от бранша през последните месеци?
– Добре го формулирахте – сравнително сме стабилни. Създава се лъжливото усещане, че понеже IT компаниите лесно могат да работят от вкъщи, за тях няма проблем. Но въпросът е дали ще има за кого да работят. Другите индустрии ще се сблъскат със сериозни проблеми в следващите месеци, които неизбежно ще рефлектират върху нас. Достатъчно е да си компания, която пише софтуер за самолети, например, или за петролната индустрия, за да са се окажеш в доста трудна ситуация в момента. Аз знам за фирми, които директно са загубили договори със засегнати компании, като някои от тях заявяват, че няма да сключват контракти за следващите няколко години. Това е ефектът на доминото – в резултат на кризата едни фирми имат проблем, който ще дойде при нас след 3-6 месеца.
Имат ли нужда софтуерните компании от държавна подкрепа?
– Не, аз съм много против държавната подкрепа по принцип. Това, от което има нужда нашият бранш, е да не се повишават данъци, да не се повишава максималният осигурителен доход, да не ни товарят с допълнителни административни тежести. През последните години в софтуерната индустрия има осезаем ръст и нашата битка в момента е насочена към това той да бъде запазен. Не ме разбирайте погрешно – това не е самоцел, нито е егоистична битка да запазим нашите печалби на всяка цена. Това е битка, чиято цел е да се отнасяме с особено внимание към секторите, които дърпат икономиката напред и да съхраним имиджа на страната ни като качествена световна софтуерна дестинация. Давам си сметка, че звучи претенциозно, но е самата истина - нашият бизнес е бъдещето на България. И със сигурност бъдещето на България не трябва да бъде таксувано и наказвано затова, че е успешно. Всички тези промени в данъците биха били на практика „данък успех“. А това е абсурдно.
Заговаряйки за данъци и в контекста на решението да се промени ДДС за ресторантьорите, бихте ли поискали намаляване и за IT индустрията?
– Не, не бихме. За мен това е грешна политика, ако щете и за ресторантите е грешна политика. Надявам се да бъде преосмислена.
Какви са проблемите и защо е грешка според Вас?
– Много е странно, че със светкавична бързина преминахме от частично намаляване на ДДС за най-засегнатите сектори като подпомагане в кризата с коронавируса към разговор за цялостно преосмисляне на данъчната система в България. Страната ни в момента има проста, работеща, прозрачна и елегантна данъчна система. Направят ли се различни ставки, това означава, че трябва да се осигури огромен административен ресурс, който да следи дали един бизнес начислява един процент, а друг - друг. Това е разход за всички ни и огромна врата за тези, които искат да мамят. Направим ли нещо такова, отваряме кутията на Пандора към всевъзможни други ужасии. И тук не става въпрос за ущърб на нашата или друга индустрия, а че по принцип това е лошо за държавата.
Сегашната данъчна система успява ли да привлича достатъчно чуждестранни компании?
– Факт е, че всеки път при разговори с колеги отвън, които се опитваме да убедим да дойдат да инвестират в България, ние се рекламираме на първо място с плоския данък. Казваме им, че страната е предвидима, спокойна, а данъчната система е плоска. Това ни е част от аргументацията. Така спечелихме Световната банка преди две години. Всяка промяна в това отношение е риск за отблъскване на чуждестранни инвеститори.
Какви сигнали дава държавата с тези действия?
– Проблемът е, че когато някой инвестира в дадена държава, той гледа 5-10 години напред. Ако чуе, че има разговори да се преразгледат базови фактори, които формират неговото решение, се замисля и стопира намеренията си, докато не види как ще се развият нещата. Затова не бива да плашим външните инвеститори, че утре ще решим нещо кардинално различно.
Предприели ли сте вече разговори с държавата? И как очаквате да се развие този казус?
– Да, както винаги, когато започне да се случва нещо такова. А дебатът очаквам тепърва да се изостря. За разлика от други индустрии нашата не може да изкара „Х“ на брой трактори или автобуси пред парламента, ние не сме хора, които викат под едни или други прозорци – разчитаме на силата на аргументите, както и на силата на това, което създаваме. А ние заедно с аутсорсинг сектора стоим зад над 8 % от икономиката на страната и осигуряваме над 9 млрд. годишен приход, създаваме качество и създаваме онази високотехнологична дигитална трансформация, без която икономиката на страната би изостанала фатално. Затова смятаме, че имаме всички основания да бъдем чути. Наясно сме, че в момента надделяват тези, които са шумни и могат да спрат движението на два светофара. Но вярваме, че този начин на вземане на решения под уличен натиск ще се промени, защото това не е ползотворно за държавата в дългосрочен план.
В тази връзка как се отрази върху IT бизнеса вдигането на максималния осигурителен доход миналата година, срещу който БАСКОМ също беше открито против?
– Преживяхме го, но остана горчивината от сигнала за това как се вземат решенията – без смислен дебат и напълно непрозрачно. За моята компания, дори и с шведска собственост, не е проблем, защото ние сами си контролираме бюджета. Въпросът е какво става с компании като SAP, VMware, Bosch, IBM – те предават проектобюджетите си още през месец август на настоящата година, посочвайки колко ще им струва фонд работна ръка през следващата година. Изведнъж изскача това решение и те трябва да влязат в обяснителен режим с централата защо им се увеличава разходът. А на горното ниво гледат единствено числата и задраскват хората. И проблемът е, когато посланието се разчете от компаниите майки като индикатор за непредвидимост и те решат, че България вече не е привлекателна дестинация.
Известни ли са ви конкретни негативни реакции във връзка с увеличаването на максималния осигурителен доход?
– Слава Богу не – благодарение на това, че скокът беше малък. Но ако стане по-голям, гарантирам, че от България ще се изнесат компании.
Все още ли България е интересна на чуждите инвеститори с по-ниската цена на труда?
– Ние не сме по-евтини, ние сме по-добри. Схващането, че сме евтина дестинация е останало от 90-те години, сега не е така. Нашите хора са от световна величина като можене. Плюсът е, че са и по-изгодни като пари. Но не това е важното. По-евтини са в Индия, във Виетнам и на много други места. Но независимо каква е цената на труда, някой в крайна сметка трябва да ти реши проблема и то добре. А нашите хора това го могат и затова идват при нас. Нашите програмисти са неизменно в топ 5 на световните класации по „problem solving”. Бонусът е, че това качество не идва на цената на Сан Франциско.
Затова и не трябва да клатим ненужно лодката. А тъкмо обратното – да заложим на това, което доказано работи добре и дори да се вгледаме в шанса, който имаме, на фона на проблематичната ситуация да изпъкнем като дестинация на кадърните и можещи хора.
Какви са изводите от принудителната дигитализация, която претърпяха и обществото, и бизнесът?
– Силно положителни. То се видя, ако щете дори и в администрацията. 20 години говорим за дигитално образование, сега за две седмици то се случи. Учителите нямаха друг избор и намериха начин. Както казва Макиавели: за предприемчивите хора има малка разлика между препятствие и възможност. Така и тук всеки започна да намира решенията, които преди това е отлагал. Всяка криза е възможност за подобряване и надграждане, а тази криза доказа, че дигитализацията е не просто положителна, но и силно наложителна. Неслучайно и в Плана за възстановяване на ЕК, наречен „ЕС от следващо поколение“ дигиталната трансформация е една от трите основни цели. В крайна сметка ние дължим на децата си „и ЕС, и България от следващо поколение“.
Ще се запази ли темпът на дигитализация?
– Да, сигурен съм. Дори да мине кризата, никой няма да е забравил през какво е преминал. А тази криза ще се повтаря и въпросът е ще бъдем ли готови. Затова трябва да планираме занапред и да вземем предвид, че хората например ще продължат да се страхуват, ще продължат да искат да пазаруват онлайн, да продължат да провеждат срещите си онлайн, да празнуват рождени дни онлайн и т.н. Става дума за промяна в начина на мислене.
Как смятате, че ще се развие търсенето на софтуерни решения?
– Със сигурност ще има път към автоматизация. В началото всички са в шок и не правят нищо, но след това ще се замислят кое могат да автоматизират, така че да са подготвени за следващата криза. Тук именно ще е ролята на софтуерната индустрия.
А как се развива гейминг индустрията в този момент на криза?
– Това е от нещата, които не смея да спомена – при всички е зле, при нас е добре. Хората стоят вкъщи и играят. Неизбежно за нас в краткосрочен план такава криза е добра, но ако продължи по-дълго, вече няма да е така. Факт е, че има увеличение на потреблението на ентъртеймънт като цяло, но това не е новина и не променя кризата по никакъв начин. До време е.