Българите са най-нередовните платци в Европа

За втора поредна година българските клиенти са най-нередовните платци в Европа, следвани от гърците и румънците. Това показва ежегодното проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2016, проведено сред 3 хил. компании в 14 европейски държави - Австрия, Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция и Хърватия.

След отчетеното през 2015 г. подобряване в навиците на плащане в Европа, тази година редовността им отново се влошава. Навременните плащания през 2016 г. са средно 77%, при 78% година по-рано, предаде репортер на Economic.bg.

Българският бизнес най-рядко получава парите си в срок – едва 72% от фактурите се погасяват в уговорения срок, докато година по-рано редовни бяха 74% от плащанията. До нас се нареждат страни като Гърция и Румъния, където забавянето на плащанията е нещо нормално. Германия пък се намира в другата крайност, където процентът на редовните плащания достига цели 83%, следвана от Австрия и Испания.

 Друг показател, следващ европейския тренд, е отпусканият срок за отложено плащане – българските компании вече дават средно 36 дни на клиентите си за плащане на фактурите, с 3 дни повече в сравнение с 2015 г. В Европа този срок се удължава с 2 дни – от 34 на 36, а в Източна Европа – от 36 на 38 дни.

Оказва се, че българските бизнес клиенти са най-нередовните платци в Европа – едва 70% от фактурите се плащат в срок при 73% средно за Източна Европа и 76% за цяла Европа.

Периодът, в  която фирмите се разплащат у нас, също е значителна – 28 дни след падежа на фактурата, като единствено в Гърция отчитат един ден повече. През 2016 г. компаниите в България удължават даваните срокове за отложено плащане на своите бизнес клиенти от 38 през 2015 г. на 41 дни, като това резултира и в ръст при забавените и отписани вземания – от 28% на 30%.

Сред водещите причини за просрочие при бизнес клиентите в България продължават да бъдат временните ликвидни затруднения и забавените плащания от собствени клиенти. Значително нарастване се отчита при използването на търговски кредит като причина за просрочия.

Расте и броят на компаниите, които дават на клиентите си т.нар. „търговски кредит“ при продажби – много дълги срокове за плащане, което води до недостиг на ликвидност и повече просрочия по веригата на междуфирмените вземания. 

Така за последната година междуфирмените задължения достигат 170-180 млрд. лева. Един от проблемите е, че фирмите не могат да се разплащат на време, заради липсата на пари в брой. Същата е причината за забавяне на плащанията при гражданите, където пък безработицата играе водеща роля.

Подобрение при бизнес клиентите се отчита единствено в сферата на търговията – 27% просрочени и отписани вземания при 28% година по-рано. В същото време секторите услуги и промишленост отбелязват влошаване – съответно с 30% в сектора на услугите при 27% година по-рано и 32% при промишлеността спрямо 30% през 2015 г. При компаниите от последния сектор има и най-голямо нарастване на периода на просрочие – с цяла седмица спрямо 2015 г., достигайки 27 дни.

При секторния анализ се забелязват положителни резултати в сферата на търговията. Причината е, че тези компании най-често използват колекторски фирми за събиране на своите вземания. В същото време в сферата на услугите малко над една трета от фирмите (35%) прибягват до съдействието на външен специалист, което е с 5% по-малко спрямо предходната година, а в промишлеността са 42% – отново намаляващи с процент спрямо 2015 г.

При гражданите се наблюдава по-умерен спад на навременните плащания до 77% при 78% през 2015 г. За сметка на това обаче при компаниите, работещи с граждани, се забелязва по-сериозно нарастване на вземанията, които фирмите отписват – от 3 на 5%. Основна причина за просрочие при гражданите е временната липса на парични средства (35%), показваща ръст от 6% спрямо 2015 г. Следват я безработицата и общата икономическа ситуация, споменавани от 30% от анкетираните. Безработицата е топ причина за неплащане в Източна Европа (49%), следвана от свръхзадлъжнялостта (35%), като този показател в България е двойно по-нисък (18%).

 Основните негативни последици за бизнеса в България, причинени от забавени плащания, са намалените печалби (40%), следвани от липса на ликвидност (38%) и по-високи разходи за лихви (27%), като тези изводи следват тенденцията в Източна Европа. В същото време, водещи предизвикателства пред компаниите остават подобряването на навиците на плащане на клиентите (31%), постоянството при спазването на сроковете за плащане (24%) и проверката на кредитоспособността на клиентите (24%).