България е на 5-то място по недостиг на работна ръка в света

Недостигът на кадри на пазара на труда в България все още е една от най-често дискутираните теми във вътрешнополитические анализи. Тема, която е свързана с много въпроси (все още без окончателен отговор) в различни обществени сфери – икономика, бизнес, образование.

Едно от последните проучвания на "Менпауър България", компания за подбор на човешки ресурси, сочи, че  68% от анкетираните над 600 работодатели не могат успешно да запълнят свободните си позиции. Което означава сериозен дефицит на работна ръка. В световен план България се нарежда на 5-то място по недостиг на работна ръка – след Япония (89%), Румъния (81%), Тайван (78%) и Хонг Конг (76%). Най-малко оплаквания от липса на персонал имат компаниите в Китай, Ирландия, Великобритания, Холандия и Испания.

Според данните на статистиката, 2017 година приключи с много добри резултати за пазара на труда - висока заетост, почти рекордно ниска безработица, растящи трудови доходи. Но дори и тогава липсата на работна ръка се оказа проблем, който се превърна в риск не само за трудовия пазар, за новите инвестиции, но и за икономиката като цяло.

Ако преди време конкурентоспособността на компаниите се измерваше с тяхното технологично обновление, то днес се акцентира върху един нов проблем – човешкият фактор. Натискът на работната сила върху пазара на труда предопределя една нова тенденция: работниците във все по-голяма степен започват да диктуват условията на труд и на заплащане на труда. Което означава създаване на друг вид конкурентоспособност, тъй като компаниите, които не могат да генерират достатъчно добри печалби от дейността си, няма да са в състояние да си осигурят подходящи кадри. От друга страна, има и много фирми, които откликват на нуждите от по-високи възнаграждения, но пък не могат да намерят достатъчно квалифицирана работна ръка за своите изисквания.

Този дисбаланс съдържа в себе си и опасността част от компаниите да изпаднат в несъстоятелност или да изместят дейността си поради недостиг на кадри. Ако липсата на квалифицирани служители продължава да се задълбочава, има вероятност да намалеят чуждите инвестиционни потоци или пък работодателите да започнат да търсят кадри от съседни страни, което би довело до непредсказуеми трансформации на пазара на труда в България.

Ако в последно време сред постоянните оплаквания на бизнеса са липсата на квалифициран персонал, нека да потърсим в дълбочина корена на проблема, за да сме в състояние да лекуваме не симптомите, а причините. В дълбочина проблемът е свързан с образованието. Това е най-нереформираният сектор в България. Застиналостта на образователната сфера е абсолютна гаранция, че обществото ни ще потъва все по-надолу. Реформата на образованието е първото, от което трябва да се започне. Образователната система трябва да се превърне в мост между бизнес и развитието на икономиката. 

Днес е повече от ясно, че конкурентоспособността на бизнеса зависи от подготвеността и добрата специализация на кадрите. Образованието трябва да е готово да чуе потребностите на бизнеса. Неслучайно все повече се говори за дуалното обучение още в средното училище. Образованието трябва да се променя наред с динамичното развитие на бизнеса. Напълно е възможно след 5 години да се появят нови професии – но ще могат ли те да разчитат на добре подготвени специалисти? 

За да се намали вакуума между търсещи (работодатели) и търсени (специалисти), университетите трябва да насочат изцяло своите ресурси да осъществят тясна връзка между теорията и практиката. Но все пак като основна пропаст в процеса на модернизиране на пазара на труда си остава връзката между държавата и университетите. Независимо, че бизнесът се опитва да инвестира и да поддържа, макар и спорадично, активен контакт с образованието, без политическа воля и без цялостна визия за образователна реформа от страна на държавата, процесът ще е много труден и едва ли ще бъде преодолян в близко време.

Статистиките показват, че търсенето на квалифицирани служители у нас във всички икономически отрасли ще продължава да расте. Тук е и най-важната роля на образованието: да съобрази и подготви кадрите си така, че да отговори на нуждите на бизнеса. Безспорно, това е свързано с трудни и болезнени реформи – но този път със сигурност трябва да бъде изминат и всяка навременна крачка е от значение.

Детелина Смилкова е вицепрезидент на първото в България частно специализирано висше училище в областта на застраховането, финансите, социалното осигуряване, мениджмънта и маркетинга - ВУЗФ. В периода 2005-2009 г. е съветник на министъра на икономиката и енергетиката, а от 2007 г. е председател на Съвета на директорите на „Капман Енерджи Грийн Фонд“. През 2016 година е преизбрана за председател на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора, а през 2017 година застава начело на образователната комисия в КРИБ. Тя е експерт в сферата на висшето образование, с наблюдения върху образователната сцена и управлението на хора не само в България, но и в чужбина.