Без IoT няма как един град да е „умен“

Г-н Берисот, какво представлява т.нар. „умен“ град, според Вас? По какво си приличат и различават един умен и един привлекателен град?

– Хубав въпрос. Това е град, който прилага умни решения за нуждите на своите граждани, като по този начин подобрява качеството на услугите, които им предлага. София например е привлекателна столица, но има потенциал да бъде и  т.нар. интелигентен град. Тя може да създава добавена стойност за своите граждани, и това може да я направи и по-умна. Казвам го с напълно положителна нагласа, защото вече е направено много, но с напредването на дигитализацията и с появата Интернет на нещата (IoT), се разгръщат и нови хоризонти. За да случи това, е важна основата – да се инвестира в мрежа на IoT, която да подобри услугите.

Интернетът на нещата (IoT) ли е бъдещето на "интелигентните" / "умните" градове?

– "Умният" град трябва да избере технологията, която работи най-добре за него. Би могло да се каже, че това е един от ключовите елементи. Без IoT няма как един град да е "умен" или "интелигентен". Но това не е достатъчно. Технологията трябва да се обвърже с разрешаването на конкретните проблеми и нуждите на гражданите. Двете неща са свързани. Weightless - т. нар. безтегловни технологии, предлагат такава възможност. Това е набор от отворени стандарти за безжична технология тип LPWAN за обмен на данни между базова станция и хиляди сензори около нея с цел свързване на Интернет на нещата (IoT). Ето един пример – при събирането на отпадъци планирането е много важно. Ако контейнерите са свързани в мрежа, то датчици могат да сигнализират кога е време да се събира боклука, така че кофите да не се препълват, и камионите да правят празни курсове.

Достъпна ли е тази технология за общинските власти? Колко би струвала на гражданите?

– Общините могат сами да изградят технологичната мрежа, които да ползва Интернет на нещата (IoT), или да наемат някого за това, но по-важното е да заявят своето място в нея, също както общинските дружества или частни компании, които предоставят комунални или публични услуги. Първоначалната инвестиция не е твърде скъпа, и се възвръща относително бързо. Ако общината изгради подобна система, корпорациите, които обслужват нуждите на града, трябва да платят, за да имат достъп до своите потребители, и тогава не е нужно гражданите да усетят финансова тежест.

Мрежата  може да бъде управлявана и от външен изпълнител, но общината трябва да е сигурна, че данните се съхраняват и управляват в интерес на гражданите, а не с корпоративни цели. Все повече хора изискват това от своите градове – не само по отношение на услугите, но и заради начина си на живот.