Безпорядъкът в държавните регистри спъва електронното управление
В администрацията има близо 18 000 регистъра на национално, областно и общинско ниво
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
Мирела Вавова
Броят на регистрите, поддържани от различните администрации в страната, е огромен, но за сметка на това в тях цари безпорядък, който спъва пълноценното електронно управление. Хаосът започва още от липсата на единно разбиране за това какво изобщо е регистър и стига до това, че общият им брой възлиза на 17 950.
Това стана ясно по време на форум, организиран от администрацията на Министерски съвет, по време на който бяха отчетени резултатите от проекта „Концепция и пътна карта за регистрова реформа“.
„Без да въведем ред в регистрите – да знаем кои са, колко са, как ще ги изграждаме, управляваме и поддържаме в бъдеще, няма как да се случи електронното управление“, каза Алеко Джилков от дирекция „Модернизация на администрацията“.
От направеното проучване по проекта става ясно, че отделните администрации често използват различни наименования за регистър. Някои например го наричат база данни, бюлетин, информационен фонд, а други – карта, списък, класификатор, схема, разписание.
Колкото повече, толкова по-зле
Огромният брой регистри – близо 18 000 общо на национално, областно и общинско ниво, допълнително затруднява ефективността на администрацията. Общините в България са 265, като всяка от тях поддържа по около 60 отделни.
Проблем е също, че има голям брой регистри в една и съща тематична област. В сферата на здравеопазването например има 14 специално само за лекарства. Регистри за животни и животновъдни обекти пък са 19. "Това са само два от множество примери", каза Джилков. В тази връзка една от идеите е някои регистри да се обединят.
Обединението по функционалност би било изключително полезно за общинските администрации. "Така например може да се създаде един общ регистър за строителни разрешителни, в който да попълват всички субекти", смята Венцислав Кожухаров от Национално сдружение на общините.
Това ще олекоти нещата и от финансова гледна точка, тъй като вече няма да е нужно всяка община да прави отделен регистър за едно и също нещо.
Кожухаров изтъкна и друга пречка пред комплексното обслужване на гражданите и бизнеса, свързана с липсата на технически стандарти. "Всяка администрация разработва регистрите си по собствено усмотрение – така, както ѝ позволяват нейните възможности", каза Кожухаров и изтъкна, че това ги прави трудно съпоставими като формат. По думите му дори липсва яснота дали регистрите трябва да се правят дигитално или на хартия.
Впечатление прави и още нещо – 10% от регистрите съществуват без каквото и да било нормативно основание за това.
За да се пристъпи към по-ефективно електронно управление, разработчиците на проекта предлагат на първо място да се елиминират дублиращите се регистри в една и съща област. Също така те да са изцяло цифрови, както и да имат интерфейси за обмен на данни един между друг. За да е по-лесно, се предлага ползването на продукти с отворен код. Обменът на данни пък трябва да става изцяло безплатно за гражданите, а те да имат контрол и право на достъп до собствените си данни.
Това стана ясно по време на форум, организиран от администрацията на Министерски съвет, по време на който бяха отчетени резултатите от проекта „Концепция и пътна карта за регистрова реформа“.
„Без да въведем ред в регистрите – да знаем кои са, колко са, как ще ги изграждаме, управляваме и поддържаме в бъдеще, няма как да се случи електронното управление“, каза Алеко Джилков от дирекция „Модернизация на администрацията“.
От направеното проучване по проекта става ясно, че отделните администрации често използват различни наименования за регистър. Някои например го наричат база данни, бюлетин, информационен фонд, а други – карта, списък, класификатор, схема, разписание.
Колкото повече, толкова по-зле
Огромният брой регистри – близо 18 000 общо на национално, областно и общинско ниво, допълнително затруднява ефективността на администрацията. Общините в България са 265, като всяка от тях поддържа по около 60 отделни.
Проблем е също, че има голям брой регистри в една и съща тематична област. В сферата на здравеопазването например има 14 специално само за лекарства. Регистри за животни и животновъдни обекти пък са 19. "Това са само два от множество примери", каза Джилков. В тази връзка една от идеите е някои регистри да се обединят.
Обединението по функционалност би било изключително полезно за общинските администрации. "Така например може да се създаде един общ регистър за строителни разрешителни, в който да попълват всички субекти", смята Венцислав Кожухаров от Национално сдружение на общините.
Това ще олекоти нещата и от финансова гледна точка, тъй като вече няма да е нужно всяка община да прави отделен регистър за едно и също нещо.
Кожухаров изтъкна и друга пречка пред комплексното обслужване на гражданите и бизнеса, свързана с липсата на технически стандарти. "Всяка администрация разработва регистрите си по собствено усмотрение – така, както ѝ позволяват нейните възможности", каза Кожухаров и изтъкна, че това ги прави трудно съпоставими като формат. По думите му дори липсва яснота дали регистрите трябва да се правят дигитално или на хартия.
Впечатление прави и още нещо – 10% от регистрите съществуват без каквото и да било нормативно основание за това.
За да се пристъпи към по-ефективно електронно управление, разработчиците на проекта предлагат на първо място да се елиминират дублиращите се регистри в една и съща област. Също така те да са изцяло цифрови, както и да имат интерфейси за обмен на данни един между друг. За да е по-лесно, се предлага ползването на продукти с отворен код. Обменът на данни пък трябва да става изцяло безплатно за гражданите, а те да имат контрол и право на достъп до собствените си данни.
