БНБ очаква укротяване на жилищното кредитиране догодина

Централната банка на България очаква забавяне в темпа на растеж на жилищното и потребителското кредитиране през следващите две години. Като причини за това тя посочва очаквано забавяне в растежа на потреблението, умереното увеличение на дела на необслужваните кредити заради изтичането на мораториума върху плащанията по банкови кредити и увеличението на капиталовия буфер в банките, който ще влезе в сила догодина.

Същевременно Българската народна банка повиши очакванията си за кредитирането на бизнеса и домакинствата до 7.3%, главно заради фурора при ипотечните заеми, постигнат с ниски лихвени проценти и занижени критерии от страна на банките. За сравнение, в юнската си прогноза БНБ очакваше този ръст да е 5.9%.

За сметка на жилищните и потребителските заеми през следващите две години се очаква повишаване на темпа на фирмено кредитиране за инвестиционни цели.

Депозитите в банковата система ще продължат да нарастват, но с по-слаб темп от наблюдавания досега, тъй като по-голяма част от дохода на домакинствата ще отива за потребление или ще се държи под формата на пари в брой. Очаква се и постепенно ограничаване на т.нар. спестявания „за черни дни“, което започна с избухването на пандемията.

Инфлацията ще бъде по-висока

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се предвижда да се ускори до 3.8% в края на 2021 г. заради очакваното съществено увеличаване на разходите за производство на фирмите. Според БНБ завишеното потребление също ще бъде фактор с проинфлационно влияние. Прогнозите за съществено забавяне в темпа на растеж на международните цени в евро през 2022 г. и тяхното понижение през 2023 г. ще бъдат предпоставка за забавяне на инфлацията тогава.

Българската икономика с по-скромен ръст тази година

Централната банка прогнозира по-нисък ръст на българската икономика тази година и по-висок догодина спрямо прогнозата си от юни. Вместо ръст с 4.1% сега БНБ очаква 3.9% растеж, който ще се ускори до 4.7% догодина, след което през 2023 г. леко ще се забави до 3.8%. Ревизията се дължи до голяма степен на Плана за възстановяване, тъй като се предвижда средства по него да бъдат получени едва догодина.

Основни рискове за прогнозата на БНБ са COVID ситуацията в страната и политическата обстановка, които биха могли да се отразят в забавяне на изпълнението или промяна в обхвата и размера на заложените в прогнозата инвестиционни разходи на правителството и фирмите.

Очаква се растежът на поръчките за износ на български стоки и услуги да достигне 8.9% тази година, 6.2% догодина и 4% през 2023 г., като темпът на нарастване през следващите две години е малко по-висок от този в юнската прогноза.

БНБ очаква за ръста на българската икономика тази година основен „виновник“ да бъде частното потребление (ръст от 4.7%) благодарение на по-високи заплати и пенсии и ускореното потребителско кредитиране. Правителственото потребление се очаква да нарасне с 5.1%, което ще се дължи главно на увеличение на възнагражденията на заетите в държавната администрация и на по-високи здравноосигурителни вноски. Според БНБ инвестициите на фирмите не могат да се възстановят напълно тази година, като се очаква те да бъдат свързани главно със строителството.

За следващата година БНБ очаква частното потребление да забави темпа си на растеж при допускане за забавяне на растежа на заплатите в публичния сектор, тъй като увеличението им липсва в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Икономическата активност ще бъде частично ограничена и заради очаквани по-свити разходи в здравеопазването.

Като генератор на растеж освен Плана за възстановяване се очаква да бъде и придобиването на нови бойни самолети за 1.1 млрд. лв. през 2023 г.