Божидар и корените на съвременния град

Доброволчеството намира все по-голямо развитие у нас. То може да е свързано с даряване на блага, но и на труд, като и двете са много важни. Божидар Емануилов вижда в него мощен инструмент за позитивна промяна. Още от гимназист той се интересува от природа, устойчивост и справедливост. Съчетава тези свои интереси с юридическото си образование, като през годините с приятели и съмишленици полага основите на няколко организации.

Така се появява фондация „За Оборище“, на която е председател, става учредител на фондация „Корен “, съосновател на Сдружението за граждански инициативи „Клин “, част от Инициативата за развитие на градското земеделие, съосновател на „Споделена зеленчукова градина 1“, доброволец в „Доброволно формирование за овладяване на бедствия - София“, почетен член на сдружение „Zeměloď“- Чехия…  Когато го питаме какъв точно е, казва, че е търсач на истината, пътешественик, медиатор, буден, балансиращ и неуморим хуманист.

Божидар Емануилов

В полза на хората

Божидар Емануилов е юрист и вместо изцяло да се фокусира в тази област, се насочва към неправителствения сектор и към работата в обществена полза, което е в допълнение към основната му професионална дейност: „Винаги съм се вълнувал от общности и екология, тези ми интереси са фундаментални за всичко, в което участвам и създавам. Експертизата ми на юрист ми позволява да съм полезен в стартирането на най-различни инициативи. В някои съм по-ангажиран с работата и инициативите, а в други съм помагал само за началото. Смятам, че основната сплав на правовата демократична държава е гражданското общество, затова и инвестирам толкова от енергията и времето си в проекти, които са насочени под различна форма към гражданското включване и създаването на общности“.

Оползотворяване

Много от неговите човешки емоции и желанието му всички да живеем на по-чиста планета са свързани с фондация “Корен”. Тя е един от големите му проекти. Създава я след едномесечна работилница в Чехия, на която построяват от кота нула до замазка сграда, използвайки предимно рециклирани материали - автомобилни гуми, бутилки, кенчета и много други, на които дават втори живот. Проектът е с международно участие под ръководството на американския арх. Майкъл Рейнолдс, който е основател на системата EarthShip. За фондацията се събира екип от 7 човека и започват дейността. С времето настъпват промени и сега ядрото е от петима, но им помагат още няколко ентусиасти. Работят основно за промотиране на градското земеделие и за компостирането, също така поддържат карта за екообщности и практики: „Живеейки в град, моите усилия са фокусирани към градски решения. Запознавайки се с далекоизточните култури и философии, едно от нещата, който силно резонираха у мен, е това, че малкото прави голямото“. Така Божидар получава убеденост, че малките стъпки отвеждат към голямата цел.

Градското земеделие

Как да развиваме градското земеделие? Какъв ще е социалният ефект от него и кой засега има интерес да (не) го развива? – са въпроси, които и в момента продължават да търсят своите отговори. Според Божидар градското земеделие е все по- модерно движение предоставящо инструмент, чрез който може да се работи за решаването на редица проблеми – кръговата икономика и Зелената сделка, преодоляване на COVID кризата. Досега усилията им са насочени предимно към София, където препъникамък е намирането на терени, които да може да се ползват дългосрочно. Затова са дали подтик „Софияплан“ да създаде карта за потенциални общински земи, подходящи за градско земеделие. И продължават да чакат Столичната община най-сетне да даде „зелена светлина“ за тази полезна дейност.

Но защо ни е да развиваме градското земеделие? „То има различни прояви - основно социална, терапевтична, образователна, а и търговска. Като човек със социално мислене, работя за създаването на споделени зеленчукови градини“, обяснява Божидар Емануилов.

Компостирането

Оползотворяването на остатъците от храна и на градинските „зелени“ отпадъци може да става чрез компостиране. Мисия възможна ли е компостирането вкъщи, наред със споделеното компостиране? Нулев отпадък в дома и бизнеса - постижимо ли е?

Споделеното компостиране е надграждане на домашното компостиране. Първо събирате в дома си, там започва и процесът, после поставяте в споделен компостер в близост до вас и накрая в голям компостер някъде около града. В София, а вече и на много места в цялата страна, има все повече хора, които не просто желаят да сведат до нула отпадъците, които генерират, но вече търсят и начини да компостират.

Минимален отпадък

С усилията на фондация „Корен“ са направени няколко споделени компостера, сега работят за изграждането на още три в столичния квартал „Надежда“. Организират информационни събития, подготвили са за издаване книжка за оцветяване. Работят в партньорство с други екоорганизации в страната. „Темата с нулевия отпадък ни е близка и се стараем да намаляваме отпадъците и да подпомагаме хората и бизнесът да постигат това. Но става много трудно, особено без подкрепа от държавата и общината. В София няма кафяви контейнери за органичен отпадък, а по Закона за управление на отпадъците общината е задължена да подсигури система за оползотворяване на органичните отпадъци, трябва и всеки бизнес да събира разделно. По редица причини този закон не се прилага и за компаниите и хората е сложно да направят преход към значително намаляване на отпадъците и към по-качественото им оползотворяване“, посочва Божидар.

Активност в квартала

Фондация "За Оборище" води началото си през 2009 г. Седмина будни съкварталци решават да създадат нещо полезно, свързано с култура, екология и гражданско включване. Спасяването на кестените е една от инициативите. Проблемът започва преди 15-тина години, когато от Южна Америка идва миниращ молец, който ползва листата им за снасяне на ларвите си. Ларвите се хранят с листата и това води до тяхното преждевременно пожълтяване и падане. Кестените са един от символите на София и затова фондацията се заема с мерки за тяхното опазване.

Библиотеката в "Маймунарника"

Библиотеката и споделеното четене са другият фокус. От 10-ина години организират и поддържат библиотеки за свободно четене  чрез инициативата „Библиотека между листата“. Първата е била в парка на Военната академия, следващата се е намирала пред театър „София“, най- новата  е в „Маймунарника“ в Борисовата градина. Така вдъхват нов живот на книги, които иначе биха отишли за рециклиране. Проектът е насочен не само към четенето, но и към общността и е своеобразен експеримент за споделянето.

Инициативите в обществена полза и доброволчеството събират заедно хора от една нова „порода“. Те стават все повече и това със сигурно ще повлияе на облика на нашите населени места.

Текстът е част от бр. 108 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.