Борбата за изкуствения интелект: САЩ и Европа срещу Китай

Скоро Европа ще предложи строги разпоредби, свързани с изкуствения интелект, като част от стремежа си да упражни по-голямо влияние върху нововъзникващите технологии в света. САЩ е дом на водещите разработчици на изкуствен интелект, но правителството е избрало да очертае само доброволни насоки. Някои от тях са оформени отчасти от индустрията.

Официални лица от двете страни на Океана Европа и САЩ казват, че техните паралелни пътища ще трябва да се пресекат, за да противодействат на технологичните амбиции на Пекин. Реализирането на това ще изисква съюзниците да се споразумеят за разпоредби, които защитават гражданските свободи, без да пречат на иновациите.

„Както САЩ, така и ЕС се нуждаят от технологична политика, отчитайки агресивната позиция на Китай по отношение на изкуствения интелект“, казва Марк Ротенберг, директор на Центъра за изкуствен интелект и цифрова политика в Института Michael Dukakis.

Избрани длъжностни лица в Европа и САЩ започнаха да полагат основите на този процес в понеделник на изслушване в парламента на ЕС. Американският представител Робин Кели помоли европейските си колеги да бъдат „гъвкави“, изтъквайки „желанието да бъдат първите, които пишат разпоредбите“. „САЩ и Европа трябва да са единни, докато Китай се опитва да наложи своите правила“, добавя тя.

Не може да позволим на нация, която не споделя нашите демократични принципи, да бъде лидер в изкуствения интелект и да диктува правилата в света“, допълва Кели.

Изкуственият интелект може да помогне на правителствата и индустрията да гонят по-високи цели. От по-бързото му внедряване има икономически предимства. Благодарение на него, може да се следят и контролират емисиите от производствените предприятия. Той помага и в по-бързото диагностициране на заболявания, както и в разработването на нови методи за лечение. В сферата на отбраната и правоприлагането, софтуер с внедрен изкуствен интелект вече се използва за идентифицирането на заподозрени престъпници или оръжия на бойното поле.

Защитници на гражданските права вече изразиха опасения относно възможността работници да бъдат изместени от изкуствения интелект или той да застраши личната им неприкосновеност. Без подходящия контрол, AI може да има лоши последици, според тях, a САЩ и Европа започват да мислят как да се справят с тези рискове. Ако съюзниците разработят допълнителни правила, които наблягат на неприкосновеността на личния живот и правата на човека, то те не трябва да задушават иновациите, а това може да бъде от ключово значение за балансирането на подхода, възприет от Китай.

Работата с Европа и други съюзници за разработване на правила за изкуствен интелект, както и инвестиране в изследвания, е от съществено значение за отбраната и икономическия просперитет в лицето на толкова мощен враг като Китай“, се отбелязва в доклад на Американската комисия за национална сигурност, публикуван в понеделник.

Китай влага големи суми в разработването на изкуствен интелект и има ключово предимство пред своите съперници – големи количества данни, необходими за обучение на компютърни алгоритми и много малко ограничения за това как правителството може да ги използва. Въпреки че Китай обяви етични принципи за използването на изкуствен интелект през 2019 г., страната вече има изработена технология за масово наблюдение и потискане на малцинствата. Тези авторитарни инструменти се предлагат и на други страни, според различни съобщения в медиите.

По други технчески въпроси между САЩ и Европа се прокрадва противоречие. Те предоговарят сделката за това как да трансферират данни през границите си и все още се опитват да намерят подходящ начин в облагането на гиганти като Facebook и Google. Последните коментари от президента Джо Байдън обаче показват, че САЩ са готови да си сътрудничат по политики за „демократичните ценности“. По време на конференцията за сигурността в Мюнхен през февруари Байдън каза, че „трансатлантическият съюз се завръща“.

„Трябва да оформим правилата, които ще управляват напредъка на технологиите и нормите на поведение в киберпространството, изкуствения интелект, биотехнологиите, така че те да бъдат използвани за подпомагане на хората“, казва Байдън. „Ние трябва да отстояваме демократичните ценности, които ще ни помогнат да отблъснем тези, които биха монополизирали и нормализирали репресиите.“

Европа върви напред

Нуждата Европа да се ангажира по технологичните въпроси е спешна, въпреки затрудненията, които администрацията на Байдън среща в лицето на пандемията и икономическия спад. През последните месеци Европа даде ясно да се разбере, че планира да продължи с програмата си за цифров суверенитет.

Това не се харесва на американските индустриални групи и различни членове на Конгреса. Без участието на САЩ в преговорите те се опасяват, че Европа отново може да определи регулаторните стандарти, които американските компании следват по целия свят - както направи през последните години с правилата за поверителност на потребителските данни.

Изпълнителният орган на Европейския съюз ще публикува своето предложение за регулиране на изкуствения интелект през април, силно лобирайки за своята визия за етичен изкуствен интелект, който да бъде алтернатива на американския и китайския подход към технологията. Новият закон на ЕС ще установи строги правила за приложенията за изкуствен интелект, които се считат за „високорискови“.

Въпреки че Европа не е дом на нито една от най-големите технологични компании в света, континентът е „регулаторна електроцентрала“. Строгите правила за поверителност, които регионът въведе през 2018 г., известни като Общ регламент за защита на данните, бяха широко приети от американските компании и станаха основа за подобни закони в Калифорния и други страни по света. Европейските законодатели и групи за защита на потребителите не искат да се откажат от тази роля.