Британците се замислиха за немислимото: Живот след кралица Елизабет II

Световните лидери се събират в Глазгоу за климатичната конференция COP26, но кралица Елизабет II – сановникът, който мнозина искаха да видят – няма да е там, за да ги поздрави. Вместо това тя ще се обърне към делегатите чрез видеозапис. На събитието ще липсва магическият прах, който физическото присъствие на последния помазан и най-дълго управлявал монарх в Европа разпръсква при подобни случаи, пише Bloomberg.

Това е само последният от няколкото намеци за смъртността на кралицата. Елизабет II, която тази година навърши 95 години, отдавна преотстъпи тежките чуждестранни визити на своя син и престолонаследник принц Чарлз. Сега Обединеното кралство трябва да започне да мисли за немислимото: за живота без нея, се казва в анализа.

Конституционният държавен глава на Великобритания отмени планирано двудневно посещение в Северна Ирландия миналата седмица, след като се наложи да пренощува в лондонска болница. Подробностите за хоспитализирането останаха неясни за световните медии. Намерението бе да се успокоят страховете за здравето й и да се уважи личното й пространство. Вместо това обаче последваха обвинения, че нещо се прикрива. За да се избегнат подобни недоразумения, служителите ще трябва да бъдат по-открити с пресата и обществеността относно здравето на монарха в напреднала възраст.

Сега кралицата почива в дома си в замъка Уиндзор, въпреки че във вторник вечерта се появи на прием за инвестиционната среща на върха на правителството, като посрещна премиера Борис Джонсън и Бил Гейтс сред други гости.

Но сянката, хвърлена от годините й, се удължава. Кралицата наскоро бе снимана с бастун, а сега провежда седмичните си аудиенции с Джонсън по телефона вместо лице в лице. Тя също се е отказала от ездата, любимото й занимание за свободното време. Всичко – съвсем нормално за човек на нейната възраст.

Въпреки това, един ден – надяваме се, по-късно, отколкото по-рано – бюлетините от двореца ще обявят нещо подобно на казаното за дядо й Джордж V („Животът на краля отива мирно към своя край“). След това ще бъде направено телефонно обаждане по защитена линия до кабинета на министър-председателя със съобщението „Лондонският мост е свален“, код за нейния край. Глобалният център за реагиране на Министерството на външните работи ще сподели новината с 15 правителства извън Обединеното кралство, където кралицата все още е държавен глава, и с 36 други нации от Британската общност.

Предупредени в рамките на минути от вълна от новини, огромното мнозинство от нейни поданици ще научат за смъртта на единствения монарх, когото някога са познавали.

Всичко ще се промени – от лика върху банкнотите до усещането за сигурност и приемственост, които Елизабет II така спокойно въплъти.

За разлика от някои други съвременни монарси и дори един скорошен папа, тя отказва да обмисли официално пенсиониране. Последната дълго управлявала кралица – Виктория, се укрива за няколко години след смъртта на съпруга си Алберт през 1861 г. и заради това губи популярност. Това обаче не е изборът на нейния потомък. Намерението на Елизабет е да остане публично активна, докато може.

„Да живее кралицата“ беше прокламацията, направена след възкачването й на трона, но след смъртта на съпруга й поданиците й започват да осъзнават, че и нейният живот ще намери своя край.

Дори малцинството от поданиците, които са убедени републиканци и мразят цялата бъркотия, свързана с кралските особи, ще бъдат развълнувани. Според проучванията на общественото мнение преобладаващо мнозинство смята, че тя върши страхотна работа. Чрез своето достойнство и емоционална сдържаност кралицата до голяма степен избягва личните противоречия, които преследват децата й. Преди всичко тя символизира приемствеността в историята на Великобритания.

Защото кралицата е последната връзка с епохата на империята, Втората световна война и „най-добрия час“ на Уинстън Чърчил („Техният най-добър час“ е емблематична реч на министър-председателя през 1940 г., когато подготвя Великобритания за дълга и тежка война с Германия – б.р.).

Според критиците тя сгреши, че не отстъпи трона на най-големия си син, принца на Уелс, след като изтече приличен период от смъртта на първата му съпруга, лейди Даяна, и повторния му брак с Камила, херцогинята на Корнуол. Но може би оставайки, Елизабет II е изпълнила една последна велика национална служба.

Великобритания току-що премина през агонизиращ период на политически турбуленции. Референдумът за Брекзит през 2016 г. бе горчива афера, която раздели приятели, семейства, класове и четирите нации Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, които съставляват Обединеното кралство. Последиците бяха по-лоши. Години на спорове в Камарата на общините доведоха до почти конституционен срив и оставиха страната в политическа патова ситуация.

В очите на света и много от собствените му граждани Обединеното кралство преживя колективен нервен срив. Единственият глас на спокойствие в тази атмосфера бе кралицата. Ако беше напуснала сцената в този момент, страната щеше да се сгърчи. Сега, когато най-лошото е отминало и политическите нрави са охладени, може би страната, над която е управлявала, е в състояние да намери повече вътрешен мир – ако не и съгласие – и да заживее с Чарлз. Той бива определян като наследник, който е покорен и всеотдаен, но и като по-пряма и разделяща фигура.

Но първо трябва да се примирим с идеята, че царуването на кралицата непрекъснато се приближава към края си и да се подготвим. Въпреки че кралските особи имат начин как да объркват очакванията – в крайна сметка кралицата майка (съпругата на крал Джордж VI и майка на Елизабет II) почина през 2002 г., като доживя до 101 години.