Брюксел запазва облекченията за фискалните правила, но апелира за разум

Европейската комисия официално предлага на страните членки удължаване на мораториума върху фискалните правила на Европейския съюз до края на 2023 г. Същевременно обаче иска да си запази възможността за откриване на санкционни процедури срещу държави от Блока, които се отклоняват от нейните фискални препоръки.

Това не означава безплатно за всички“, предупреди вицепрезидентът на Комисията Валдис Домбровскис на пресконференция.

„Комисията счита, че Блокът все още не е излязъл от период на тежък икономически спад. На тази основа са изпълнени условията за запазване на облекченията през 2023 г. и деактивирането им от 2024 г.“, посочва Домбровскис.

Той препоръчва „разумна“ фискална позиция за 2023 г., като добавя, че страните от ЕС с висок дълг трябва да ограничат разходите „под средносрочния потенциален растеж на производството“.

Правилата на ЕС ограничават държавния дефицит и държавния дълг съответно до 3% и 60% от БВП, като диктуват пътищата за намаляване на дълга, в случай че тези прагове бъдат надхвърлени. В момента 17 държави от ЕС нарушават критерия за дефицит, а пет не изпълняват критерия за дълга.

В първата група влиза и България със своите 3% дефицит. Очакванията са тя да остане в нея и през следващите години, ако се съди по намеренията на финансовото министерство, ръководено от Асен Василев, което преди войната в Украйна планираше дефицитът да нарасне до 4.1% през 2022 г. Дали на фона на променилата се геополитическа ситуация ще има и корекции – ще стане ясно с актуализацията на бюджета през юли.

Белгия, България, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Словения и Словакия са имали свръхдефицити през 2021 г., докато Литва, Естония и Полша планират такива през 2022 г., показва справка на ЕК, цитирана от Politico. Белгия, Франция, Италия, Унгария и Финландия са в нарушение на прага на дълга.

Според вицепрезидента на Европейската комисия „спазването на референтния показател за намаляване на дълга би означавало твърде взискателни фискални усилия, които рискуват да застрашат растежа“ и поради тази причина

спазването на референтния показател за намаляване на дълга не е оправдано при настоящите изключителни икономически условия“.

Домбровскис също така реши да не отваря т. нар. процедури при прекомерен дефицит, за да обуздае държавите, но си запазва правото да направи това през есента, както и през пролетта на 2023 г.