„Булгаргаз“ очаква газовата връзка с Гърция да бъде готова до юли

„Булгаргаз“ ЕАД очаква газовата връзка Гърция-България да бъде въведена в експлоатация без повече забавяне, най-късно на 01.07.2022 г., за да може да получава количествата газ по Договора в пълен обем. Това се посочва в официално прессъобщение на дружеството до медиите.

Припомняме, че енергийният министър Александър Николов заяви, че проектът е бавен умишлено от правителствата на Бойко Борисов. Регионалната медиа Euroactiv пък съобщи, че връзката няма да бъде изградена до 1 юли заради недостиг на материали.

От „Булгаргаз“ посочват, че временните договорености за доставка с азерската страна изтичат на 30.06.2022 г. и в случай, че газопроводът IGB не бъде въведен в експлоатация до тогава, отново ще възникне рискът азерската компания да активира наказателната клауза по Договора и да усвои предоставената от „Булгаргаз“ и „Български енергиен холдинг“ ЕАД банкова гаранция в значителен размер.

Всяко отлагане на въвеждането в експлоатация на газопровода IGB поставя „Булгаргаз“ и България във все по-неблагоприятна позиция в евентуални нови преговори за доставка на алтернативния газопровод с азерската компания. И до днес, „Булгаргаз“ не е информирано от проектната компания, изграждаща IGB, кога точно ще бъде готова гръцката газова връзка.

В случай на поредно забавяне в изграждането на газопровода IGB, ще бъде необходимо спешно провеждане на преговори с решителна подкрепа на политическо ниво за ново удължаване на временните договорености за доставка на природен газ от Азербайджан, докато бъде завършена газовата връзка Гърция-България, посочват от дружеството.

От там обобщават и причините, поради които дружеството е сключило допълнителни споразумения за доставка на газ по алтернативни трасета.

След като към началната дата на доставките от Азербайджан (31.12.2020 г.) договореното трасе за доставка, газовата връзка Гърция-България (газопроводът IGB), не беше изградено, „Булгаргаз“ беше поставено в положение не само да не може да получава газ съгласно Договора, но и да заплаща санкции по наказателна клауза. „Булгаргаз“нямаше друг избор освен да преговаря с азерската страна и да търси най-доброто възможно временно решение. В преговорите, „Булгаргаз“, „Български енергиен холдинг“ ЕАД и Министерството на енергетиката успяха да договорят и да постигнат споразумение с азерския доставчик „Булгаргаз“ временно да получава газ на друг газопровод, през гръцката газопреносна мрежа на ДЕСФА до 30.09.2021 г.

След поредното отлагане на пускането в експлоатация на газопровода IGB, „Булгаргаз“ отново беше поставено в положение да търси преговори и съгласие от азерската страна за удължаване на временните договорености до 30.06.2022 г. (последната обявена дата от проектната компания, изграждаща газопровода IGB за въвеждането му в търговска експлоатация е 01.07.2022 г.)., Сключените споразумения са изцяло в интерес на българската страна. С подписването им се изключва възможността азерската страна да активира наказателна клауза по Договора, отчитайки липсата на договорното трасе за доставка (газопровода IGB). В случай че такива временни споразумения не бяха подписани, „Булгаргаз“ щеше да заплаща санкции (десетки милиона долара месечно) по наказателната клауза, равни на стойността за договорените количества, без да ги получава.

Споразуменията дадоха възможност на „Булгаргаз“ и българския пазар да получават природен газ от Азербайджан от първия ден на доставка по Договора и България да стане една от първите държави в Европа с доставки на азерски газ. Позицията на азерската страна винаги е била, че трасето за доставка съгласно Договора е само едно - газопровода IGB. Ако Договорът предвиждаше друго, азерската страна нямаше да влиза в дълги и тежки преговори и от самото начало на доставките (31.12.2020 г.) щеше да доставя пълния договорен обем през гръцката газопреносна мрежа, тъй като това би било изгодно за нея – през този период цената на азерския газ беше по-висока от тази на газа от други източници.

За правилното тълкуване на Договора, за който се прилага чуждестранно право, „Булгаргаз“, „Български енергиен холдинг“ ЕАД и Министерството на енергетиката разчитат на становища от висококвалифицирани специализирани правни консултанти по това чуждо право. Въпросите за маршрута на доставка са анализирани в продължение на месеци, а получените становища са потвърдени и с допълнителен независим правен анализ. Подписването на споразуменията не е еднолично решение на „Булгаргаз“, а резултат на продължителен задълбочен професионален анализ и преценка заедно с „Български енергиен холдинг“ ЕАД и Министерството на енергетиката за най-изгодното решение за българската страна за доставка по временното трасе в контекста на ситуацията със забавянето на газопровода IGB.