Робо-момичетата на Афганистан, които се спасиха от талибаните

Робо-момичетата на Афганистан – под това прозвище група тийнейджърки станаха известни за света, след като влязоха в заглавията на международните медии през 2017 г. Става дума за десетте гимназистки от отбора по роботика в Херат, който тогава представляваше страната на международно състезание във Вашингтон, само на няколко пресечки от Белия дом. Екипът стана пример за прогреса в съвременен Афганистан. Покрай пандемията те отново привлякоха вниманието с разработването на евтин и лек дихателен апарат за лечение на болни от COVID, а в последно време – с бягството си от страната, превзета от талибаните.

Повечето от момичетата в отбора са родени в годините след свалянето на групировката от власт през 2001 г. Те са символ на новия ред в страната, при който девойките имат право да ходят на училище, а жените получават възможности, отказвани им години наред. Но с връщането на талибаните бъдещето на всички тях е отново е изключително несигурно. 

Американският адвокат Кимбърли Мотли представлява робо-момичетата от години. Поддържа тясна връзка с тях и семействата им, но не желае да дава информация, защото се страхува за безопасността на тези, които са все още са на територията на Афганистан, съобщава NPR. По последни данни пет от тях вече са в Мексико. 

„Надявам се, че те са в безопасност. Притеснена съм от информацията, която пристига от Афганистан", коментира Мотли.

Роя Махбуб, афганистански технологичен предприемач, който помага за формирането на екипа, потвърди пред медията, че някои от момичетата вече са пристигнали в Катар, докато други все още остават в Афганистан.

Екипът е сформиран през 2017 г. от няколко тийнейджърки в западния град Херат. Подкрепен е от организацията Mahboob, която оглавява Digital Citizen Fund. От своя страна фондът организира и води STEM класове за момичета. Броят на членовете в екипа постепенно нараства до 20.

Момичетата кандидатстват за американски визи, за да може да участват в състезанието във Вашингтон, където се съревновават с отбори от 160 държави. Заради пречките покрай получаването на визи тогавашният президент Доналд Тръмп им помага да отпътуват за САЩ. 6-членният екип веднага привлича медийното внимание. Класират се на 114-то място от 163 отбора и взимат награда за „смело постижение“.

Тази награда бе резултат от нашата упорита работа. И ни накара да работим още по-усилено", коментира Сомая Фаруки, капитан на отбора по роботика в интервю за NPR миналата година.

Те се връщат в Афганистан и са посрещнати като герои. Бруталната реалност на войната обаче оказва влияние и само две седмици след състезанието, бащата на едно от момичетата е убит при взрив на бомба в джамия. Заедно с него загиват още 30 афганистанци.

Напредъкът може да бъде изгубен

Мотли работи в Афганистан от 2008 г. и често представлява афганистански жени в дела, засягащи правата им. Според нея администрацията на Байдън трябва да е наясно, че американското изтегляне може да има пагубно въздействие върху правата на афганистанските жени и момичета.

„Отидохме там и им продадохме тази мечта за демокрация и свобода. Милиони малки момиченца получиха образование", изтъква Мотли и отбелязва, че всеки е знаел, че днешният ден ще дойде. Тя изглежда смутена от начина, по който президентът Байдън говори за афганистанската армия, която не се бори. Според нея той пренебрегва ежедневната битка на жените в страната.

Борят се всички момичета, които ходят на училище през последните 20 години. Жените, които станаха лекари, адвокати, съдии, политици, екипът на момичетата по роботика – всички те се борят. Съжалявам, че не взеха в ръцете си АК-47, но те се бореха всеки ден с ежедневието, а задължение на американската армия беше да ги защитава.“

Когато пандемията от коронавирус удря страната, здравната система се бори с недостига на апарати за кислород. Именно тогава екипът по роботика се обръща към MIT – организацията, която им помага в техния проект за изработване на такава машина. Момичетата ползват употребявани части от Toyota Corollas и създават прототип, който би струвал няколкостотин долара.

Дори да спасим живота само на един пациент, ние ще сме щастливи“, казва в интервю от миналата година капитанът на отбора Фаруки.

Организацията Mahboob, която наблюдава и финансира момичетата, коментира, че проектът за апаратите за кислород носи на страната голяма гордост. „Наистина се гордеем с тези млади момичета, които чувстват, че трябва да помогнат на общността си. Това е невероятно и обнадеждаващо за бъдещето на Афганистан.“

Скептицизъм към обещанията на талибаните

Междувременно Мотли заявява, че не вярва на обещанието на талибаните да зачитат правата на жените. Когато групата управляваше Афганистан през 1996-2001 г., нейните драконовски правила бяха особено сурови към жените. На момичетата им се забраняваше да посещават училище, а на жените да работят. Можеха да излизат на публични места, но ако са придружавани от роднина от мъжки пол. Лицата им трябваше да са напълно покрити.

Мотли казва, че всеки ден получава телефонни обаждания от много отчаяни жени, които вече се чувстват притиснати, въпреки че талибаните не са установили официална политика. Според нея вече много момичета са прекъснали образованието си, а жените не ходят на работа.

Тя смята, че снимките от Кабул са много показателни. Тълпите по улиците и на летището са предимно на мъже. Само преди дни, преди талибаните да поемат контрола, се забелязваха много повече жени, коментира Мотли.

САЩ, Европейският съюз и 20 други държави излязоха със съвместно изявление в сряда, в което се казва:

Ние сме дълбоко загрижени за афганистанските жени и момичета, техните права за образование, работа и свобода на движение. Призоваваме тези, които имат властта в страната, да подсигурят защитата им.“