България е силна в дизайна на чипове и трябва да се възползва

България има значими постижения и традиции в микроелектрониката, които днес продължават да павират пътя ѝ към изключително перспективния пазар на полупроводници. Оценяван на 640 млрд. долара към момента, той тепърва ще расте под напора на бизнес нуждите, но и на политическата воля да го стимулира. А страната ни има своите силни позиции в разработката и дизайна на чипове, върху които трябва да се фокусира, за да изведе сектора още по-напред в икономиката си.

Около това мнение се обединиха участниците в конференцията AI N’ CYBER 2022, организирана от Economic.bg и Дигитална национална коалиция, в партньорство с НАТО, Европейската инвестиционна банка и Фондация „Фридрих Аденауер“. Темата за чиповете намери място в програмата на събитието, тъй като именно те дават поле за разгръщане на системите с изкуствен интелект. 

През 90-те години на миналия век на Европа се падат около 30% от произведените в света чипове. Днес този дял се е свил до едва 8 – 9% поради различни причини, като икономическия мащаб и липсата на инвестиции, напомни Димитър Николов, професор по електронно инженерство и технологии в Техническия университет в София.

Днес обаче индустрията на континента е на прага на повратна точка, тъй като Брюксел реши да приоритизира сектора и да го подпомогне с над 43 млрд. евро. Позитивни прогнози вещаят заявените инвестиции на гиганти като Intel, както и стартираните национални инициативи в Германия, Франция, Италия.

Потенциалът на България

През 80-те години заетите в сектор микроелектроника в страната са около 120 хиляди. Както в цяла Европа, и тук настъпва упадък. Сега у нас има няколко фирми, сред които световния гигант GlobalFoundries и белгийската Melexis.

Повечето от компаниите тук правят дизайн на чипове, така че най-напред може да се фокусираме в развиването на специалисти в тази област. Също в пилотни мощности, като опаковането, което се намира в края на производствения цикъл и става все по-важно“, смята Димитър Николов.

Това е и една от интересните ниши за развитие на индустрията. Показателно за това е, че част от 80-милиардната инвестиция на Intel в Европа ще бъде насочена именно към нов завод за сглобяване и опаковане на полупроводници в Италия.

„Увеличаването на плътността и интеграцията са актуална тенденция. Върви се към увеличаване на функциите във всяка опаковка и ще има нужда да се прави дизайн на цялата система, да се правят различни технологии, да се обединяват“, коментира Грегъри О‘Мали от GlobalFoundries.

Без изненада, и в този отрасъл има огромна необходимост от кадри. „Защото полупроводниците изискват различни специалности. В една леярна трябват химици, физици, механо- и електроинженери, математици и още много висококвалифицирани кадри“, отбеляза Димитър Николов. Според него България трябва да се фокусира върху развиването на такива, да насърчи студентите да се развиват в тази сфера, за да има как да растат и компаниите в сраната.

Повече подготовка няма да навреди. Виждаме добри специалисти разработчици на софтуер, но откъм хардуер имаме известни проблеми“, каза от своя страна О‘Мали.

Представител на хардуерната страна на бизнеса у нас е родната „Милара“. Развитието в тази сфера е по-предизвикателно заради необходимостта от повече време за възвръщане на инвестициите и подготовката на кадрите.