Ядрената енергия набра още подкрепа на срещите за климата

На срещата на високо равнище за климата COP29, която в момента се провежда в Баку, Азербайджан, ядрената енергия се очерта като централна тема на дискусия, отбелязвайки значителна промяна спрямо предходните години, когато често беше оставяна настрана. Исторически гледан със скептицизъм поради опасения за безопасността и предишни ядрени бедствия, този енергиен източник сега привлича ново внимание, тъй като страните оценяват енергийните си стратегии на фона на нарастващите климатични предизвикателства.

През годините изложбените пространства на тези климатични конференции до голяма степен бяха пълни с привърженици на възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна. Но тази година е различно. Тъй като световните енергийни нужди продължават да нарастват и спешният призив за смекчаване на изменението на климата, ядрената енергия е в центъра на вниманието, особено след като отделя почти нулеви парникови газове по време на работа.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ръководена от генералния директор Рафаел Гроси, изрази гласност относно необходимостта от увеличаване на инвестициите в подкрепа на ролята на ядрената енергия за постигане на глобални нулеви емисии. Твърденията на Гроси резонират особено след обещанията, направени на COP28 миналата година, където 22 държави, включително големи потребители на енергия като Канада, Франция и Съединените щати, се ангажираха значително да увеличат използването на ядрена енергия до 2050 г.

Присъствието на МААЕ на COP29 сигнализира за централната роля на тази технология, с множество павилиони на ядрена тематика, показващи дискусии относно финансирането и технологичните подобрения. Общо шест специализирани ядрени павилиона са разположени до панели, наблягащи на интегрирането на ядрената енергия в рамките на по-широки стратегии за климата.

Рафаел Гроси заяви:

Постигането на дълбока декарбонизация до средата на века изисква удвояване на настоящия принос на ядрената енергия към глобалното енергийно снабдяване.“

Неговият призив за действие е подкрепен от оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ), които показват необходимостта от значително увеличаване на инвестициите, подчертавайки финансовите императиви, свързани с разширяването на ядрената енергия.

Конференцията COP28 проправи пътя за този импулс, който сега става осезаем, тъй като страните оценяват своите енергийни нужди на фона на потенциални климатични бедствия. Промяната на парадигмата се отразява не само в обещания, но и в действия.

По време на срещите в Баку още шест държави - Ел Салвадор, Казахстан, Кения, Косово, Нигерия и Турция се присъединиха към декларацията за утрояване на глобалния капацитет за ядрена енергия до 2050 г. Много нации изследват ядрената енергия като алтернатива на зависимостта от изкопаеми горива и се стремят да стабилизират своите енергийни миксове. Например Турция се захваща с изграждането на първите си атомни електроцентрали, за да отговори на нарастващите енергийни нужди.

Въпреки вълнението около завръщането на ядрената енергия, остават съществени предизвикателства. Опозиционните групи са шумни, цитирайки опасения за безопасността и трудностите, свързани с управлението на ядрените отпадъци. Много движения за опазване на околната среда все още смятат ядрената енергия за твърде рискована и изискват повече фокус върху възобновяемите източници.

И все пак политическото лидерство, изложено на COP29, предполага нарастващо приемане на ядрената енергия. Лидери като чешкия премиер Петър Фиала публично изразиха вярата си в необходимостта от ядрена енергия за постигане на климатичните цели, затвърждавайки наратива по време на конференцията.

Критиците изтъкват практически пречки, като финансиране и инфраструктура. Световната банка не е подкрепяла ядрени проекти от 1959 г., което поставя под съмнение способността за осигуряване на необходимите средства занапред. Липсата на финансиране може да попречи на напредъка, особено за развиващите се страни, които желаят да проучат ядрените възможности. Съществува също така загриженост относно нарастващите разходи и удължените срокове, свързани с пускането в експлоатация на нови реактори, фактори, които в миналото са възпирали инвестициите.

Подробностите за събитието от COP29 демонстрират теми около финансирането на ядрената енергия, демонстрирайки как диалозите за устойчиво финансиране сега включват ядрената енергия като част от решението за климата. Панели, разглеждащи тези неотложни теми, са централни за дискусиите по време на срещата на върха.

Извън границите на разговорите на конференцията общественото мнение остава разделено. Контрастиращите възгледи отразяват по-широкото напрежение, докато обществата се опитват да подготвят енергийни политики, способни да се справят както с изменението на климата, така и с възприятията за обществена безопасност.

Продължавайки напред, амбицията е значителна, тъй като нациите работят заедно. На фона на извънредната климатична ситуация спешността от интегрирането на всички форми на чиста енергия – включително ядрена – става все по-очевидна. Резултатите от COP29 биха могли да определят как ядрената енергия ще бъде интегрирана в глобалните енергийни рамки до 2050 г.

Въпреки многото предизвикателства, промяната на COP29 показва едно ясно послание: моментът на ядрената енергия е настъпил, тъй като страните признават нейния потенциал и необходимост като част от цялостната енергийна стратегия, необходима за борба с изменението на климата. Последният извод е ясен: разговорът около ядрената енергия се трансформира от изключване в потенциално включване и докато страните се подготвят за постигане на амбициозни климатични цели, те изглеждат по-склонни от всякога да обсъждат и може би да прегърнат ядрената енергия.