България е в задънена улица с предоговарянето на Плана за възстановяване

България е заседнала в предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост и включването в него на главата REPower EU. Този блокаж е заради решенията на Народното събрание, които противоречат на сега планираните от Министерския съвет мерки по предоговаряне. Това стана ясно по време на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на която бяха изслушани служебният министър на финансите Людмила Петкова, служебният енергиен министър Владимир Малинов, както и заместник-министърът на околната среда и водите Виктор Атанасов.

40% намаляване на CO2

Кабинетът е заложил ангажимента на България да намали въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. да остане в Плана, въпреки че има решение на Народното събрание тази цел да бъде предоговорена и така да се запазят въглищните мощности. Детайлът сега обаче е, че промяната в заложените 40% ще бъде общо за индустрията, без да се детайлизират конкретни мощности.

Според Владимир Малинов тази цел вече е постигната на чисто пазарни условия, изключвайки 2022 г., когато централите работеха заради шоковата пазарна ситуация.

Отчитаме като данни през 2023 г. и първото шестмесечие на 2024 г., че така заложените цели са постигнати“, каза енергийният министър.

Той допълни, че очакванията са и в бъдеще да продължат да се изпълняват целите, имайки предвид вече изтеклия договор на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и предстоящото приключване на договора с ТЕЦ „Гълъбово“.

Никакви административни или принудителни мерки не сме предприемали за спиране на такива мощности.“

Общ праг на вредните емисии, без да се разделят по инсталации, би било приемливо от гледна точка на Комисията, каза още Малинов.

В актуализираната Пътна карта за климат и енергетика са заложени конкретни срокове, в които тези мощности, на пазарни принципи, следва да продължат да работят до 2038 г., обясни още ресорният министър. 

Предложението за запазване на целите от 40% обаче противоречат на решението на Народно събрание от 12 януари 2023 г., което или трябва да бъде променено, или актуализацията на Плана да бъде финализирана въпреки него.

Според заместник-министъра на околната среда и водите обаче преговорите формално може да бъдат приключени без промяна на актовете в парламента и това зависи от силата на целия преговорен пакет, който България ще извади. 

Други промени

Друга промяна, която готви служебният кабинет в Плана, е да спре отделянето на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) от Български енергиен холдинг (БЕХ). Като замяна България предлага да бъде предвидена забрана на кръстосано субсидиране от страна на операторите към другите дружества в групата на БЕХ. ЕК обаче не е доволна от замяната на мерките и смята, че забраната на кроссубсидиране не е мярка с еквивалентен ефект.

По думите на Малинов изваждането на БТГ и ЕСО от БЕХ не крие риск за операторите, но за група на БЕХ – да“. Според него страната ни трябва да положи усилия за запазване на операторите „в рамките на българската енергетика“.

За да имаме REPowerEU, трябва да отпадне решението на Народното събрание за изваждането на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от БЕХ, премахването на ограничението от 40%, трябва да се завърши либерализацията с ясен срок до 1 юли 2025 г.“, обясни Асен Василев, според който ГЕРБ трябва да преосмисля решението си по темата за въглищата. 

Малинов потвърди, че една от възможностите е до средата на месец септември да отпадане забраната, въведена с решението на НС, за предоговарянето на целта.

Другата възможност е ние да продължим да се опитаме да предложим алтернативни мерки с еквивалентен ефект, които биха били приемливи от страна на Комисията“.

Преговорите продължават 

ЕК е поискала от България и допълнителни гаранции, че процесът по либерализация на пазара на ток на дребно ще бъде необратим. Страната ни има още стъпки, които да предприеме – последни изменения на наредби на КЕВР и ангажимент от страна на Министерството на енергетиката за провеждане на информационна кампания.

Финален документ трябва да бъде представен до средата на септември, а евентуално одобрение от Брюксел може да дойде до края на годината. 

Има и други реформи по Плана, които не са изпълнени и са свързани със законодателство, което също буксува в НС. В средата на септември България ще получи от ЕК оценка по второто плащане и ако след това, в 6-месечен срок не изпълним тези реформи, това означава намаляването на второто плащане, обясни Людмила Петкова. 

Четири са законодателните актове, които според Василев, поставят в България в "невъзможна преговорна позиция" – енергийната карта, правилата за избор на членове на Комисия за противодействие на корупцията, Законът за личния фалит и Законът за сигналоподателите, който да бъде без ограничение за годината, за която се подава сигнал. 

Виктор Атанасов, зам.-министър на МОСВВ, потвърди, че второто плащане зависи от няколкото акта, които парламентът трябва да приеме. 

За да не блокираме изпълнението на целия План, трябва да продължаваме напред по процедурата", коментира той. 

Кирил Петков от ПП-ДБ обеща, че още този четвъртък ще бъдат заложени в Комисия за обсъждане законопроектът за личния фалит и за сигналоподателите, за да се върви напред. 

Според Николай Денков (ППП-ДБ) "трябва да бъдем честни с парламента, какво зависи от тях". 

Пазарът ще си вземе своето и по отношение на тецове, и по отношение на мините, и всъщност ние изпускаме средствата, с които можем да помогнем на хората, засегнати от това, което така или иначе вече се случва", каза той. 

ЕК разглежда актуализацията на Плана и инвестициите по REpower EU заедно.