България ще задели 190 млн. лв. за спасяване на европейски банки

С бюджета за 2022 г. ще бъдат заложени 187.9 млн. лв. (96 млн. евро), които да бъдат преведени в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) – основен елемент на Единния механизъм за преструктуриране. Това гласуваха днес с голямо мнозинство на първо и второ четене депутатите в пленарна зала. „За“ отпускането на финансовия ресурс гласуваха 174 народни представители, а „против“ бяха само 11 депутати от „Възраждане“.

ЕМП представлява европейски фонд, който има за цел да осигури организирано преструктуриране на неплатежоспособните банки, като разходите за данъкоплатците и реалната икономика бъдат сведени до минимум. Целта е в този фонд е до края на следващата година да се натрупат средства, равняващи се на 1% от гарантираните депозити в кредитните институции в държавите членки, участващи в Банковия съюз.

Задължението на страната да участва в Механизма за спасяване на европейски банки произтича от присъединяването на България към Банковия съюз, което се случи на 1 октомври 2020 г.

Определената максимална сума, която ще внася България всяка година, ще се актуализира всеки път (увеличавана всяка година със събирането на предварителните вноски) през преходния период за достигане на целевото ниво на ЕФП. Средствата за следващите три години ще бъдат заложени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., с посочен ефект за бюджета по години, се посочва в мотивите към законопроекта за ратифициране на споразумението.

Българското правителство ще решава дали да отпусне искания заем за всеки конкретен случай на базата на установените критерии и при спазване на процедурите, заложени в споразумението. Съгласно споразумението всяко искане за заем представлява предложение от ЕСП до кредитора за отпускане на заем. Решението за отпускане на заем не може да бъде дискриминационно (пряко или косвено) въз основа на националност или място на стопанска дейност на преструктуриращата се институция в банковия съюз.

Всеки заем се отпуска с първоначален падеж до три години, като падежът може да бъде удължен за целия заем или за част от него до максимум пет години. Когато заемът е поискан за финансиране на подпомагане с оглед на осигуряване на ликвидност от ЕФП, неговият първоначален падеж е дванадесет месеца. Върху размера на главницата по всеки заем се начислява лихва при лихвен процент, равен на приложимия базов лихвен процент през всеки лихвен период плюс марж, като ЕСП изплаща на заемодателя разходите за емитиране и други разходи и разноски.

С цел ефективно функциониране на ОЗМ след влизането му в сила се предвижда и изграждане на механизъм за сътрудничество, координация и обмяна на информация между кредиторите на ЕФП – ЕМС и УДЧИЕЗ, като за целта ще бъде подписано и споразумение между кредиторите.

Защитният механизъм (револвиращата кредитна линия), осигурен чрез Паралелното споразумение, ще бъде на разположение за 10-годишен период. Периодът на разположение се удължава автоматично за допълнителeн 10-годишeн период при същите условия или при изменени условия, ако страните предварително са се договорили за това. Паралелното споразумение между Република България като кредитор и ЕСП като кредитополучател се прекратява, когато УДЧИЕЗ се присъедини към еврозоната (в този случай тя ще участва в ЕМС и съответно - в подпомагането чрез защитния механизъм на еврозоната) или ако Република България прекрати участието си в Банковия съюз (т.е. в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране) чрез преустановяване на тясното сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка.