„Българската индустрия е болна“: Темпът на роботизация е притеснителен

Една птичка пролет не прави, но всяка пролет започва с първите птички. Това вероятно е най-реалистичната призма, през която може да се погледне към развитието на българската производствена индустрия и нейната автоматизация. Ходът ѝ е бавен, а „умните“ фабрики се броят на пръсти, докато проблемите с кадрите и спадащата ефективност се задълбочават. Макар и бавно обаче тенденцията към роботизация следва възходяща траектория.

Сред светлите примери са инвестицията от 80 млн. лв. на производителя на хирургически роботи Intuitive в собствена фабрика за ендоскопи в Първомай, новата автоматизирана линия за сглобяване на осветителни тела в „БСМ“ ООД с роботи на FANUC България, създадената от „БГ Роботс“ (BGRobots) линия за автоматизирано заваряване на шасита за електромобилите на българския производител „Син Карс“, внедряването на роботизирани линии от компанията за медицинско оборудване „БТЛ индъстрийз“.

Не липсват новини и от другата страна, тази на производителите на роботи. През миналата година например японският гигант Nidec Corp. инвестира 3.5 млн. долара в свой развоен център в България. Друг глобален играч – Festo – откри офис и лаборатория за своите високотехнологични продукти. „Гига Аутомата“ и „Милара“ пък са български компании, занимаващи се активно с роботика.

Тези примери обаче са достатъчни да дадат тон или – както е в случая на българската индустрия – да поддържат плахото темпо към автоматизация на предприятията в страната.

Обратно на земята

Според актуалните данни на Международната федерация по роботика продажбите на промишлени автоматизирани системи през 2022 г. в ЕС растат с 6% на годишна база, а в производствата на страните членки на организацията са инсталирани близо 72 00 нови робота от януари до декември. България обаче за пореден път остана извън световната класация на федерацията.

Вътрешното проучване на българската Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) показва, че броят на инсталираните индустриални роботи в страната се очаква да нарасне с едва 5%. Прогнозата е обаче, че процентът ще се покачва в следващите години, когато ще действа Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, в рамките на която се предвижда финансиране за внедряване на иновации в предприятията.

Българската индустрия е болна. Има нужда от много сериозен оздравителен процес.“

Така описа състоянието на производствения сектор в България инж. Владислав Великов от Improvinn по време на Robotics Strategy Forum 2023, организиран от PARAi. Според него търсене на автоматизация действително се забелязва, но същевременно се наблюдава спад на ефективността.

Фабриките в България работят на ефективност между 30 и 35%.“

Като една от основните причини за това Владислав Великов посочи промяната в производствените навици и това, че досега компаниите работеха на големи серии и трупаха на склад. „Това с късите серии е проблем, защото, когато има къса серия на производство на даден продукт, тогава инвестицията не се осмисля до крайна степен“, добавя Димитър Карамихалев от Automatix.

„В момента нещата се обръщат, поръчват се все по-къси серии, а фабриките не са готови за това. Те не знаят как да планират, не знаят как да си организират процесите – това нещо никъде не се учи“, коментира Владислав Великов, отваряйки болезнената тема за образованието и кадрите.

Като се започне от влошаващата се демографска ситуация и се стигне до проблемите с качеството и експертизата на заетите – накратко, ситуацията се влошава и показателна за това е безпощадната скорост, с която намалява активната работна сила намалява. Ако в момента тя наброява около 3 млн. души, прогнозата е, че на всеки 10 години ще се редуцира с около половин милион.

Освен количество, и качеството на кадрите е проблем. Светослав Василев от Siviko споделя, че при опит на неговата фирма да потърси в университетите машинни инженери или такива по автоматизация, от там казват, че не могат да им помогнат.

Не могат да им предложат никой от курс от 120 души. Това не е нормално.“

Наред с това статистиката показва, че в България като цяло не се обучават достатъчно студенти в инженерни науки. По данни на Министерството на образованието студентите в технически науки са 17% от всички, а по природни науки, математика и информатика са 6% – или общо 25%. За сравнение, в държави като Финландия и Сингапур, считани за успешни в това направление, този дял е съответно 36% и 47%.

„Ние искаме да сме нация, която произвежда и е силна в индустрията. Трябва да обърнем внимание на тези проценти“, отбеляза Светослав Василев. Според него трябва да се адресират проблемите както в образованието, така и в начина, по който младите хора се въвеждат във фабриките.

Проблемът се корени още в средното образование

Да мотивираш тепърва един 20-годишен човек означава, че вече си закъснял. Всички са единодушни, че повратната точка в сектор образование е още на ниво гимназия.

Дуалното обучение е едно от възможните решения и опитът показва, че този начин на трупане на знания и опит чрез практика във фабриките още в средното училище може да запали искра у децата. „Правили сме го“, казва Владислав Великов и разказва как „има ставаше много интересно как от един лист ламарина например накрая може да стане табло за соларен парк“.

И тук обаче не липсват проблемите. По думите на Великов, когато е разработвано законодателството в тази сфера, „някой просто е копирал всички дейности на света, които може да се случват (в една фабрика) и ги е забранил“.

По закон децата между 16 и 18 години, ако отидат в някоя фирма, те могат да правят горе-долу нищо.“

Великов и PARAi работят по осъвременяването тези правилници, но по думите му към момента няма реакция от страна на държавата.

Нов начин на работата – нови решения

Що се отнася до трансформацията в начина на работа на фабриките и недостига на кадри, роботите и иновациите в тази сфера са едно от решенията. Производствата в България все още разчитат до голяма степен на ръчния труд и:

Ако трябва да започнем да строим фабрики по западен стандарт сега, инвестицията ще е много голяма“, отбелязва Георги Арабаджиев от Giga Automata. По думите му малките и средни предприятия тук – заради етапа си на развитие – търсят нестандартни решения.

Неговата компания успя да създаде първия български колаборативен индустриален робот, който решава и проблема с късите серии. „Ние наблягаме върху бързото създаване на апликейшъни, за да може бързо да променяме приложенията според нуждите на клиентите“, обяснява Арабаджиев.

„Виждам събуждане, осъзнаване, или оздравяване в начален стадии, защото част от предприятията предприемат инвестиции за модернизация и разширение. Започват да инвестират много, включително покрай войната, за да произвеждат повече продукти, свързани със ситуацията. Търсят се иновативни решения за индустриализация и автоматизация“, отбелязва Димитър Карамихалев.

Ако следващите 5 години не се вземат драстични мерки по увеличаване на ефективността на предприятията, ще дойдат от чужбина компании, които ще глътнат всички български малки и средни производства и ще останем без българско производство“, заключава по-провокативно Владислав Великов.