Български „вратички“ и фалшиви документи: Европа не успява да спре енергийните печалби на Русия

В началото на август български служители забелязаха нещо, за което не бяха сигурни дали е законно. Барели руски петрол пристигаха в страната на цена над лимита от 60 долара, който съюзниците приеха, за да лишат Москва от критични приходи за войната й в Украйна, пише POLITICO в свой анализ за заобикалянето на петролните санкциите през България.

Страната е в необичайна позиция спрямо своите партньори. Беше ѝ дадено изключение от санкциите на Европейския съюз, забраняващи вноса на руски петрол, уж за да се гарантира, че няма да се сблъска с остър енергиен недостиг, въпреки че по-широката цел на ЕС е да смаже главната парична артерия на Русия след пълномащабното ѝ нападение над Киев.

Но може ли България да внася руски петрол, ако цената му е над фиксирана от ЕС и Г7 горна граница? За да разберат, митнически служители в София са поискали „разяснение“ от ЕС, според обмен на имейли от 4 август и видян от POLITICO.

Отговорът: Да влиза.

Не е необходимо суровият петрол, внесен въз основа на тези дерогации, да бъде на или под 60 долара за барел“, е отговорът на ЕС.

Имайки зелена светлина, България продължи да внася руски суров петрол от август до октомври изключително над ценовата граница, според поверителни митнически данни, с които POLITICO се запозна. Доставките са на стойност около 640 милиона евро, според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Парите са отишли в руските енергийни фирми, които плащат данъците, помагайки за пълненето на военния сандък на Кремъл.

Разликата в санкциите е показателна за големите недостатъци, които саботират опита на ЕС да спре милиардите, които Русия печели от износа на енергия. Приблизително година след приемането на първоначалните санкции законовите вратички се съчетаха с лошо правоприлагане и никнеща като гъби паралелна търговия, за да поддържат потока на приходите от изкопаеми горива на Москва и да напълнят почти половината от военния бюджет на Владимир Путин.

Руският петрол вероятно се връща в Европа под формата на преработено гориво, като се използват нови маршрути. Правоприлагането в целия континент е разпръснато и разчита на противоречиви данни. И цял нов черен пазар се е появил, за да застрахова, изпраща и укрива горивото на Русия, докато пътува по света.

С други думи, санкциите не се изпълняват, заключава PLITICO. Печалбите на Русия от износ на петрол са спаднали само с 14 процента след налагането на ограниченията. А през октомври приходите на воюващата държава от изкопаеми горива достигнаха 18-месечен връх.

Изглежда че ЕС не може да направи много по въпроса. Последният пакет от санкции, който трябва да бъде финализиран на срещата на върха на лидерите тази седмица, е съсредоточен най-вече върху административни промени, които според експерти няма да направят много за ограничаване на широко разпространеното укриване. Липсват усилия за по-нататъшно намаляване на тавана на цената на петрола.

Целият механизъм за санкции работи само ако не спирате да приемате нови решения, които затварят вратичките и налагат допълнителни санкции“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред POLITICO. „Всеки играч на световния пазар има способността да се адаптира.“

Българското недоглеждане

Причината за вратичката в ценовата горна граница в България вероятно е чиновнически пропуск.

Когато ЕС прие закон за горната граница на цените, въведена от страните от Г-7, изрично забрани на корабните фирми и застрахователните компании в ЕС да трафикират руски петрол над прага от 60 долара към страни извън ЕС. Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се поддържат стабилни световните петролни потоци.

Но служителите никога не са се замисляли да наложат подобни правила върху доставките до страните от ЕС, отчасти защото същия ден Брюксел забрани вноса на руски суров петрол по море.

С изключение на България.

Задната вратичка означава милиони допълнителни приходи за Москва. Според CREA печалбите от износ на руски петрол от продажби в България между август и октомври – една трета от които идват от продажби над тавана на цените – са около 430 милиона евро. Всички доставки с руски произход през това време – на цени между 69 и 89 долара за барел – разчитаха на западна помощ, включително от гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи.

И всичко беше технически законно.

Ситуацията разкрива, че България е помогнала на Русия да се възползва от тази явна вратичка, за да максимизира бюджетните приходи на Кремъл от тези продажби на петрол без видими ползи за българските потребители“, каза Мартин Владимиров, старши анализатор в базирания в София Център за изследване на демокрацията (ЦИД), който проучи въпроса.

По-общо казано, освобождаването на България от руската петролна забрана напълни джобовете както на най-голямата руска частна петролна фирма „Лукойл“, която доминира българското производство на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, така и на самия Кремъл.

По-общо казано, вносът на суров петрол на „Лукойл“ в България донесе над 2 милиарда евро приходи от износ за Русия, откакто санкциите влязоха в сила през февруари, според нов анализ на CREA и ЦИД. А Кремъл е спечелил 1 милиард евро от преките данъци от продажбите, разкри POLITICO миналия месец.

Сега има нарастващ натиск да се поправят тези пукнатини, чрез които Москва прави пари.

България се зарече да съкрати с шест месеца действието на дерогацията за руския петрол, като измести крайния срок до март.

И Кирил Петков, бившият министър-председател, който ръководи една от двете партии, контролиращи сегашната управляваща коалиция в България, каза пред POLITICO, че заобикалянето на ограничаването на цените трябва „абсолютно“ също да бъде прекратено. Той обеща да окаже натиск върху правителството и да поиска от Европейската комисия да направи това, като същевременно настоя, че България ускорява усилията си да се отърси от руските енергийни връзки, за разлика от близките страни като Словакия.

Не харесваме вратичката за 60-те долара, която беше създадена от дерогацията на Европейската комисия“, каза Петков. „Ние не искаме Путин да получава евро, което не му се налага.“

„Българският случай подчертава една от многото вратички, които правят санкциите по-малко ефективни за намаляване на руските приходи от износ, използвани за финансиране на военната каса на Кремъл“, според Исак Леви, който ръководи екипа Русия-Европа на CREA.

Министерството на финансите на България и „Лукойл“ не отговориха на искания за коментар.

„Не всичко е дъги и еднорози“

Основно предизвикателство е лошият мониторинг и правоприлагане.

През октомври доклад, поръчан от Европейския парламент, установи, че прилагането на санкциите на ЕС е „разпръснато“ сред над 160 местни власти, а столиците имат „различни системи за прилагане“, които включват „големи несъответствия“ в наказанията за нарушения.

Това предполага, че можете да откриете пробив като начало. Дори тези, които участват в транспортирането на петрол, получават само ограничен достъп до информация за сделките, според Виктор Катона, главен анализатор на суровия петрол във фирмата за пазарно разузнаване Kpler.

Застрахователите, например, разчитат на един единствен документ от фирми, които купуват и продават петрол, обещавайки продажбата да не е над 60 долара за барел, което се равнява на „декларация за вяра“, каза той.

Предстоящият 12-ти пакет от санкции на ЕС се опитва да преодолее този проблем с нови правила, принуждаващи търговците действително да описват конкретните разходи. Целта е да се попречи на купувачите да купуват руски петрол над лимита и след това да скриват допълнителните разходи, като застраховка или транспортни такси. Но малцина в индустрията имат големи надежди, че добавената документация ще спре заобиколното решение.

Няколко държави от ЕС с големи корабни индустрии също не са склонни да затегнат тавана на цените, което прави нещата още по-трудни. По време на последния кръг от санкции Кипър, Малта и Гърция отново изразиха загриженост относно призивите за засилване на ограниченията, според двама дипломати от ЕС, пожелали анонимност.

Дипломат от голяма морска държава от ЕС каза, че по-строгите санкции само ще накарат Русия да използва повече незападни оператори за превоз на петрол. Вместо това дипломатът твърди, че фокусът трябва да бъде върху разширяването на страните, които се придържат към тавана на цените. В момента само Г-7, ЕС и Австралия са включени.

Би било глупаво да се настоява за таван на цените, а след това други корабни регистри да не го спазват, защото не са членове на ЕС“, каза дипломатът и добави, че „всичко, което ще се постигне, е пълното унищожаване на корабната индустрия.“

Междувременно страните от ЕС все още позволяват на руски петролни товари да пресичат техните води по пътя си.

Проучване на CREA от името на POLITICO установи, че 822 кораба, транспортиращи московски суров петрол, са прехвърлили товара си на друг кораб в териториални води на ЕС – повечето в гръцки, но също и малтийски, испански, румънски и италиански води – откакто петролните санкции започнаха да действат миналия декември. Обемите са еквивалентни на 400 000 барела на ден.

Говорител на Комисията защити санкциите на ЕС, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи „милиарди долари“, за да се адаптира към новата реалност, включително за нови танкери и своята инфраструктура за добив и износ на петрол, тъй като западното търсене е намаляло.

Това е причинило „сериозни и продължаващи икономически и политически последици“, каза говорителят на Комисията. CREA установи, че ограничението на цените на петрола е лишило Кремъл от 34 милиарда евро приходи от износ, което се равнява на приблизително два месеца печалба тази година.

Други посочват, че проблемите са очаквани, тъй като това е първият път, когато ЕС прилага санкции в такъв мащаб.

Нека бъдем честни... всички санкционни мерки са безпрецедентни, така че има и елемент на учене, като ги правим“, каза един от дипломатите на ЕС. „Ние не живеем в перфектен свят: не всичко е дъги и еднорози.“

Дълбоки тъмни води

Вместо да приеме строгите правила, предназначени да източват нейните финанси, Москва предизвика надпревара за заобикаляне на санкциите, търсейки вратички като част от това, което един високопоставен украински служител описа като „стратегия за хлебарки“.

За да гарантира, че може да продава изкопаемите си горива на каквато цена може да получи, в нарушение на горната граница и други ограничения, Русия ръководи създаването на паралелен пазар за корабоплаване, който чрез смесица от нарушаване на законите пълни джобовете на своите държавни енергийни фирми и олигарси.

Появи се „сенчеста флотилия“ от остарели танкери, мистериозно управлявани чрез мрежа от компании, които прикриват собствеността си, често търгувайки своя товар от гориво с други кораби в морето. За да им помогне да избягат от юрисдикцията на западните санкции, като същевременно изпълнят основните морски изисквания, в страни като Индия се появи домашна индустрия от мътни застрахователни фирми.

Когато бяха въведени, санкциите изглеждаха че дават ефект за много кратко време. Но сега актуалното състояние е, че повечето от санкциите, които са били в сила, наистина не са работили – или са били много ограничени по отношение на това, което са успели да направят“, каза Байрън Маккини, директор в търговията и стокова фирма S&P.

Тъй като руските сделки се отдалечават все повече от западните оператори и търговци, това прави проследяването им още по-трудно, каза Катона, петролен анализатор на Kpler.

Всеки един руски вид петрол сега се търгува над горната граница на цената“, каза той.

CREA изчислява, че само 48 процента от руските петролни товари са били превозени на танкери, притежавани или застраховани в страните от Г-7 и ЕС през октомври.

Това е като да дойдеш на парти и да кажеш на всички да не пият алкохол, но самият ти да не дойдеш на партито“, каза Катона. „Как се уверявате, че никой не пие?“

В същото време страни като Индия са увеличили вноса си на евтин руски суров петрол със 134 процента, установи CREA, преработвайки го и след това продавайки го навсякъде. Това означава, че европейските потребители може несъзнателно да зареждат колите си с гориво, произведено от руски суров петрол, финансирайки в същото време въоръжените сили на Москва.

Залязващият Запад?

ЕС е наясно с проблема.

Освен ако нямате големи играчи, като Индия и Китай като част от него, ефективността рано или късно избледнява“, призна един високопоставен служител на Комисията.

„Това ни показва границите на това, което инструментите на западните играчи могат да постигнат на глобално ниво“, добави служителят, отбелязвайки, че това е „урок за това колко се е променил глобалният баланс на силите в сравнение с преди 10 или 20 години.“

Очакванията обаче са ниски, че Индия и Китай или Турция, друга критична държава за корабоплаването – скоро ще приложат тавана на цените.

А в Брюксел политическите лидери изглежда са вдигнали ръце. Когато лидерите на ЕС се съберат за срещата си на върха в четвъртък, пакетът от санкции, който се очаква да одобрят, няма да направи много, за да спре потока от енергийни пари на Русия, пропускайки всякакви мерки, насочени към руския петрол или понижаване на тавана на цените.

Докато не бъдат предприети подобни стъпки, финансите на Русия няма да изчезнат наистина“, каза Александра Прокопенко, икономист и чуждестранен учен в Евразийския център „Карнеги“ в Русия.

„Цената на петрола сега е единственият реален канал за предаване на външен риск“, каза тя. „Русия ще се почувства изключително зле, ако средната цена на нейния петрол е 40 или 50 долара за барел – това би било болезнено за нейния бюджет и за способността на Путин да финансира разходите си.“

Стигането до този момент обаче няма да е лесно.

Руската икономика е доста голямо животно“, каза Прокопенко. „Което прави трудно да я застреляш с един изстрел“.