Българският план за енергетика и климат vol. 3: Оптимизъм и критики

България е готова официално с Плана за енергетика и климат в третата му версия, която трябва да се предаде към Брюксел до края на този месец. Затова и актуализация на Интегрирания национален план „Енергетика и Климат“ (ИНПЕК) последните дни се обсъжда в различни формати на заинтересованите страни.

И въпреки че документът надгражда предишните си две версии в него експертите в дискусията, организирана от списание „Ютилитис“, отново откроиха липси, изразиха критики, но и оптимизъм.

Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов обясни, че в Плана са отразени спецификите ни като държава по отношение на енергийния ни микс и виждането ни как да се декарбонизира икономиката по устойчив начин. Той каза още, че в документа са отразени и направените препоръки на Европейската комисия.

Актуализираният План предвижда до 2030 г. България да постигне 34.48% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. За сектор електрическа енергия този дял е 55.51%.

Енергийна ефективност

В дейностите по енергийна ефективност трябва да участват всички сектори, каза Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Според него най-предизвикателен е сектор транспорт, тъй като е най-големият потребител на енергия в страната.

Целите са ясни, но големият въпрос е как точно да ги постигаме, допълни главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.

Особено за транспорта целта е ясна, но политиките, които трябва да стимулират и компаниите, и домакинствата да си променят поведението, са малко трудни“.

Най-специфичната инвестиция е в индустрията и това показва, че повишаването на конкурентоспособността на предприятията е изключително важно за постигането на националната цел по отношение на енергетиката и климата, коментира още Алексиев.

Позицията на индустрията беше представена от Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

По думите му в Плана се дава положителен знак, тъй като секцията „Индустрия“ е нараснала като обем в сравнение с предварителния вариант и са предвидени мерки за подкрепа.

Според него и в момента индустрията е доста енергоефективна, тъй като трябва да е конкурентна.

Критики

В отговор Калоян Стайков заяви, че е „хубаво оптимизмът да срещне реалността и никой не прави бизнес на база това какво би искал да му се случи след 10 години“. Според него при политиките на ЕС и на национално ниво има твърде много оптимизъм.

Въпреки че са ясни целите и политиките нямаме достатъчно пари, просто защото липсват, нямаме достатъчно време, защото си поставяме твърде амбициозни цени, нямаме и достатъчно хора", категоричен е експертът. 

По думите му стабилната регулаторна рамка е важна за настоящите и бъдещите инвестиции, тъй като виждаме какво се случва с балансиращия пазар.

В контекста на плана тази среда е много важна, защото говорим за дългосрочни инвестиции и ангажименти и те изискват някаква прогнозируемост".

Марияна Янева, зам.-председател на Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) също потвърди, че в Плана има нужда да се поработи повече върху визията и дългосрочната устойчивост на регулаторната рамка, която подкрепя развитието на ВЕИ бизнеса без субсидии.

ВЕИ секторът не се нуждае от субсидии, а от промяна на пазарната рамка и условията, в които се осъществяват тези инвестиции, за да може да се интегрират тези инвестиции на пазара.

Според Стайков има приемственост между Плана и Енергийната стратегия и те вървят в синхрон, а не както преди всеки стратегически документ да предлага своя версия на визия.

Липси

Според Светослав Иванов, председател на "Българска асоциация Природен газ" в документа липсват цели части. Той даде пример с това, че в него "няма нито една дума за 6000 км съществуваща готова за бъдещето инфраструктура, която се нарича газоразпределителна мрежа, там няма нито една дума на тази тема". 

Според него това е единствената инфраструктура в България готова за бъдещето. Забележката му беше приета от представителите на Министерство на енергетиката, които обещаха да я включат в поправките преди документът да бъде предаден. 

Друго нещо, което според Иванов липсва в Плана, е това, че в страната ни има доказани запаси на газ и на сушата, а в него се споменават само инициативите на държавата в дълбоководните проекти. 

Експертът призова газовият пазар у нас да бъде декарбонизиран, тъй като е готов за това. 

В реплика Александър Давидов, началник отдел "Енергийни баланси, секторни политики, стратегии и пазари" в Министерството на енергетиката каза, че няма проблем пазарът да бъде освободен след необходимите промени.