Страната, която може да отключи следващата криза в еврозоната

„Нашата Европа е смъртна, тя може да умре“, предупреди Еманюел Макрон в края на април. Кой би предположил, че само няколко седмици по-късно президентът на Франция ще се опита да докаже правотата си, като свика предсрочни избори, които заплашват да потопят целия ЕС в потенциално смъртоносна криза, пише Financial Times в свой анализ.

Понастоящем вниманието на света е насочено към непосредствените политически драми във Франция. Първият тур на гласуването ще се проведе на 30 юни. В момента крайнодесният Национален сбор (RN) води в проучванията, а Новият народен фронт, коалиция, доминирана от крайната левица, е на второ място.

В най-добрия случай парламент, доминиран от крайни политически формации, ще потопи Франция в период на продължителна нестабилност. В най-лошия случай той ще доведе до приемането на разточителни и националистически политики, които бързо ще предизвикат икономическа и социална криза в страната.

Френският срив бързо ще се превърне в проблем на ЕС. Ще има два основни механизма за пренасяне. Първият е фискален. Вторият е дипломатически.

Франция е във финансово затруднение. Държавният дълг е 110 % от БВП, а сегашното правителство има бюджетен дефицит от 5.5% през миналата година. И крайната десница, и крайната левица се ангажират с големи увеличения на разходите и намаляване на данъците, които биха раздули дълга и дефицита, като същевременно нарушават правилата на ЕС.

Бруно Льо Мер, министърът на финансите на Франция, предупреди, че победата на една от двете крайни политики може да доведе до дългова криза в страната и до надзор на финансите от МВФ или Европейската комисия. Льо Мер даде пример с реакцията на „мини“ бюджета на правителството на Лиз Тръс във Великобритания, за да подчертае колко бързо пазарите могат да се обърнат срещу едно финансово безразсъдно правителство.

В действителност френската фискална криза може да се окаже по-лоша от британския случай с Тръс. В Обединеното кралство имаше механизъм за бързото уволнение на министър-председателя и за възстановяване на рационалното правителство. Тази задача би била много по-трудна във Франция, където крайната десница и крайната левица имат утвърдени лидери и нямат по-предпазливи, действащи според реалността политици встрани.

Второто голямо усложнение е, че Франция е една от 20-те държави, които използват единната европейска валута.

Какво ще се случи, ако рисковата премия по френските облигации се покачи? Сега ЕС разполага с механизми да се намеси, например с покупки на облигации. Но дали Брюксел или Берлин биха били склонни да се съгласят на подобен ход, ако кризата бъде предизвикана от неизпълнени френски ангажименти за разходи? В момента германското правителство се бори да намери икономии в размер на милиарди долари в собствения си национален бюджет. Защо то би се съгласило на спасяване на разточителна Франция?

Френската крайна десница и левица също са дълбоко евроскептични - и вече се оплакват от диктата на Брюксел и изразяват враждебност към Германия. В предизборната платформа на RN се говори за „дълбоко и непримиримо разминаване“ между световните възгледи на Франция и Германия. Жордан Бардела, който вероятно ще бъде кандидатът на RN за министър-председател, наскоро заплаши да намали вноската на Франция в бюджета на ЕС с 2-3 млрд. евро годишно.

По време на гръцката дългова криза, продължила почти десетилетие, неподчинението на Атина на ЕС в крайна сметка бе преодоляно от заплахата за изключване на Гърция от еврозоната - ход, който би унищожил стойността на гръцките спестявания. Но изключването на Франция от еврото - или от самия ЕС - е почти немислимо. Целият европейски проект е изграден около френско-германската двойка от 50-те години на миналия век.

Много по-вероятно е Франция да остане в ЕС и във валутния съюз, но да предизика подривен ефект. Това би разрушило европейското единство и стабилност в момент, когато ЕС се бори да се сплоти пред заплахата от Русия.

Освен ако Макрон не подаде оставка (което изглежда малко вероятно), той ще продължи да представлява Франция на международните срещи на върха и на заседанията на ЕС. Но ако не се стигне до промяна в социологическите проучвания в последния момент, френският президент вероятно ще излезе от тези избори като сериозно отслабена фигура. Някои от европейските колеги на Макрон може би спокойно ще се насладят на спектакъла, в който „Юпитер“ бива унижаван. Но цялостното въздействие върху Европа на една отслабена и разгневена Франция ще бъде отрицателно.

Първоначалните инстинкти на RN ще бъдат да се противопостави на Брюксел в името на френския суверенитет. Но през последните години лидерите на крайната десница показаха, че са наясно, че твърдолинейният евроскептицизъм може да изплаши и отчужди избирателите и пазарите. След като загуби президентските избори през 2017 г., RN тихо се отказа от приказките си за излизане от еврозоната.

Една икономическа криза - в съчетание с конфронтация с Брюксел и Берлин - може да накара RN да се върне към своите националистически и конфронтационни инстинкти. Алтернативно, реалностите на управлението могат да я принудят да се примири с ЕС.

Тези, които имат дълга памет, могат да посочат икономическата криза във Франция в началото на 80-те години, когато социалистическото правителство се опита да приложи радикална лява програма. Тази криза в крайна сметка доведе до издигането на Жак Делор, първо като министър на финансите на Франция, а след това и като председател на Европейската комисия. В Брюксел Делор постигна значителен напредък в европейската интеграция и въведе единната валута.

Едва ли историята ще се повтори по същия начин. Но десетилетията опит показват, че е грешка да се залага срещу способността на ЕС да преодолява смъртоносни заплахи.