„По неотложност“: Цеков връща съмнителни строителни практики от времето на ГЕРБ

Агенция „Пътна инфраструктура“ отново е в патова ситуация, свързана с невъзможност да възлага текущи ремонти по пътната мрежа. За да излезе от ситуацията, регионалният министър Андрей Цеков ще търси варианти "по неотложност" да възлага тези дейности с процедури без предварително обявление. За целта министерството води разговора с Агенцията по обществени поръчки, която трябва да даде зелена светлина на плана на министъра. Това стана ясно от изказване на Цеков по време на изслушването му в Регионална комисия в парламента, което продължи почти 3 часа.

Припомняме, че подобен проблем и невъзможност да осигури поддръжката на пътищата АПИ имаше и преди година, когато се стигна до помощ от Народното събрание, която обаче впоследствие се оказа непротивоконституционна. Сега новият министър обещава да не търси решение от парламента, а да реши проблема сам. 

До куриозната ситуация АПИ отново стига, тъй като в момента АПИ има сключени договори за аварийни дейности и зимно почистване, но по тях не могат да се извършват текущи ремонти. За да подсигури поддръжката, Цеков стартира поръчки за текущ ремонт, но те са масово обжалвани от фирмите.

Пред комисията министърът определи ситуацията в поддръжката като „изключително тежка“.

Истината е, че поне от една година България няма сключени договори за текущ и превантивен ремонт на пътищата. Това е факт.“

Припомняме, че това е така, тъй като всяка нова власт прекратява с различни мотиви стартираните поръчки от предишната и пуска свои. Така нито едно правителство, независимо дали редовно или служебно, не успява да избере новите изпълнители на ремонтите по пътищата.

Тази година единствено област Велико Търново намери своя изпълнител за следващите 4 години, който бе избран от ръководството на АПИ, назначено от служебната власт, и то по процедури, които новата власт прекрати с мотиви за незаконосъобразност. Това не важеше за класираната и избрана фирма „Пътни строежи – Велико Търново“, в която доскоро собственикът на „Хидрострой“ Велико Желев имаше дял от 34%. Така именно тя ще поддържа пътищата в областта. Според министър Цеков това се наложило, тъй като решението за избор вече било влязло в сила.

Министърът посочи, че по въпросните договори за аварийни ремонти и зимно почистване има ресурс в размер на 288 млн. лв. Първоначалната им обща стойност е била 565 млн. лв., но в началото на май тази година с анекси са увеличени до 854 млн. лв. За да не се нарушава Закона за обществени поръчки и за да не се възлагат повече текущи дейности, които не са предмет на договорите, председателят на АПИ е издал заповед за прекратяване на тези възлагания до второ нареждане.

Подозирам, че по тях се е правило и текущо поддържане.“

Припомняме, че тези съображения министърът вече изказа преди месеци, но ако това бъде установено и доказано, ще е ново нарушение за АПИ, което много напомня на това, което се е практикувало по времето на ГЕРБ – по договори за текущи ремонти да се извършват основни.

На въпрос от Александър Ненков (ГЕРБ) дали в момента има някой, който да поддържа пътната мрежа легално, министърът отговори:

В момента легално и законосъобразно няма кой да извършва пътно поддържане. Това е така поне от датата, на която са сключени договорите (бел.р. – за аварийни дейности и зимно почистване) от края на октомври миналата година.“

Цеков заяви, че текущ ремонт не може да се прави по въпросните договори. Обеща, че АПИ и министерството ще проверят дали такива дейности все пак са били възлагани и изпълнявани.

Колегите може да са извършвали такива неща по предписание на органите на КАТ, а аз ако не правно, то човешки мога да го разбера. Изборът е да има административни нарушения, отколкото да застрашим живота и здравето и да извършим престъпление.“

Цеков каза, че уважава правото на фирмите да подават жалби, но това ще забави подписването на договори по вече стартираните търгове. Министърът обаче заяви, че

имам известни съображения и възражения, свързани с това, че правото на жалба е индивидуално, а когато се взимат колективно такива решения, имам съмнения, че това не е особено редно и законосъобразно.“

Припомняме, че в Комисията за защита на конкуренцията има 32 подадени жалби от фирми. Само преди дни Цеков заяви, че вижда „политически мотив“ в това, но днес пред комисия бе по-обран в изказванията си.

Цеков обясни, че се търсят различни решения и съобщи, че министерството води консултации с Агенцията по обществени поръчки да се намерят мотиви за неотложност и да се даде възможност текущите ремонти да се възложат с процедури по договаряне без предварително обявление, но само до момента, в който не се изберат изпълнители по вече стартираните търгове.

Процедурата е изключение от традиционното открито възлагане, като се прилага само при определени случаи – един от които гласи, че възложителите имат право да я прилагат „когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя;“

Тук е интересно как министерството и АПИ ще докажат, че неотложността не се дължи именно на тях. Най-вероятно ще използват мотива с обжалванията. Подобна теза защитаваха и представители на ГЕРБ, когато държавата прибегна към порочните инхаус процедури за строителството на „Хемус“.

Цеков призна, че зимното почистване е застрашено, тъй като въпросните 288 млн. лв. свободен ресурс по договорите за аварийни ремонти и зимно поддържане, биха могли да осигурят пътищата в 21 области. За други 5 области, които Цеков не назова, ще покрият първите месеци, а има и 3 области без никакъв наличен ресурс.

Изходът върви по няколко насоки – или се разрешават правните спорове, за да се сключат договори, или се възлага по чл. 79 от ЗОП, ако ни допусне Агенцията по обществени поръчки. Може да възложим договори за текущи дейности, за зимно поддържане, или комбинирано.“

Ако все пак тези два варианта не дадат резултати, то Цеков заяви, че държавата ще трябва да ангажира допълнителен ресурс за областите без бюджет,

и колкото нетрадиционно да звучи, да се включи армията, гражданска защита.“

Бившият регионален министър Гроздан Караджов изказа съмнения, че в новите търгове има скрити корупционни трикове и че формулите са направени така, че да спечели всъщност този, който подаде най-висока, а не най-ниска цена.

За проверките на магистрали и скоростни пътища

Младен Шишков (ГЕРБ) попита министърът дали очаква анонсираните проверки за качеството на магистрали и скоростни пътища да дадат различен резултат, след като се правят от една и съща институция – Институтът за пътища и мостове – по един и същ метод. Поиска да знае, ако има разминавания, коя проверка ще е валидна, тъй като Институтът право проверки при изпълнението на подобни обекти, но и при приемането им и въвеждането в експлоатация.

Шишков заяви, че ГЕРБ готвят законодателна инициатива, така че да се регламентира участието и на неправителствения сектор в подобни проверки.

Цеков заяви, че наистина Институтът осъществява контрола по време на строителството и приемането на строежите, но остава в сянка какво се случва с тях в рамките на гаранционния срок. Министърът заяви, че смята проверките за смислени, за да може да бъдат отстранени недостатъци гаранционно, ако има такива.

Те са в противовес на проверките на служебното правителство. Не оспорвам резултатите, но какво от това? Когато строежът е извън гаранционен срок, държавата само може да го поправи за своя сметка.“

Припомняме, че проверки на големи инфраструктурни обекти направи и бившият министър Иван Шишков, а констатациите масово бяха свързани с тънък и некачествен асфалт.

Относно инхаус договорите за автомагистрала „Хемус“ и участъци от скоростния път „Видин – Ботевград“, министърът заяви, че в момента строителство тече бавно заради претенциите на строителите за индексация. По думите му работна група до края на месец ще излезе с решение дали по договорите може да се приложат принципите на ЗОП, за да бъдат индексирани.

Ако не е приложим, държавата не може да направи нищо, освен да изисква реално изпълнение, или договорите да се прекратят поради стопанска непоносимост или неизпълнение.“

Цеков допълни, че е провел разговор с Браншова Камара „Пътища“ и категоричното им мнение, че не могат да работят без индексация.

Един единствен изпълнител е заявил готовност да възстанови авансите към този момент.“

Припомняме, че „Хемус“ и участъци от скоростния път „Видин – Ботевград“ се строят привидно от държавното „Аввтомагистрали“, което обаче поради липса на капацитет, превъзлага дейностите на трети фирми с договори за наем на техника и доставка на материали. По време на управлението на ГЕРБ държавата раздава милиони авансово на фирмите, за да започне строителство. По-късно служебният вътрешен министър Бойко Рашков пък разкри корупционна схема, при която парите са изнасяни в чували и са отишли за строителството на хотели.