Окончателно: Порочните инхаус договори за строителство ще се индексират
Заявеното пред МРРБ от строителите желание за вдигане на цените е за над 1.2 млрд. лв., а в хипотеза на индексиране влизат проекти на стойност 5.8 млрд. лв.
Индексацията на порочните инхаус договори, по които се строи „Хемус“ и част от скоростния път Видин – Ботевград, бе приета на второ четене от депутатите. Тя мина с промени в преходните и заключителни разпоредби в Закона за държавния бюджет, но получи редица критики от опозицията. Против нея се обявиха и депутати от „Демократична България“, които са част от управляващото мнозинство.
Въпросните промени, които бяха направени в Закона за обществените поръчки, обаче ще засегнат не само проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“, но и всички останали възложители в държавата, включително общините. Ако се предположи, че изпълнителите поискат индексацията, то държавата ще трябва да се опита да намери огромен ресурс, с който да я финансира.
По време на дебатите стана ясно, че само в Регионалното министерство заявените индексации са на стойност над 1.2 млрд. лв. Около 251 млн. лв. са платени към определени изпълнители по проекти, свързани с ново строителство, основни и текущи ремонти. Информацията бе представена от депутата Йордан Иванов („Демократична България“), който се обяви против промените.
Промените на Василев
Всъщност индексацията бе залегнала още в представения законопроект за бюджет от финансовия министър Асен Василев. Бе предложено създаването на нова алинея в чл. 116 от ЗОП, който урежда изменение на договор за обществена поръчка и рамково споразумение.
В ЗОП е записано, че увеличението на цената не може да надхвърля с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение. Когато се правят последователни изменения, ограничението се прилага за общата стойност на измененията. Последователните изменения не трябва да целят заобикаляне на закона.
Новата алинея, предложена от Василев, гласи, че именно това ограничение няма да важи при покачване на цени на договори, които се изменят с мотив за инфлацията. В този случай общото увеличение на всички изменения на цената в резултат на инфлация не може да превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение.
Разпоредбата се прилага и за договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени до нейното влизане в сила.
Освен това бе предложено предоставянето и освобождаването на гаранции по чл. 111, които обезпечават изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства по сключени договори за обществени поръчки до 31 декември 2023 г., както и за сключени договори след 31 декември 2023 г., ако възлагането на поръчката е започнало преди 1 януари 2024 г., се урежда по досегашния ред.
Така предложеният текст получи критики от депутати от „Демократична България“ и БСП. По думите на Йордан Иванов (ДБ) не е редно и правилно държавата да носи стопанския риск на частно-правни субекти. Той заяви, че през последните 6 месеца дори се наблюдава дефлация на цените на материалите. Иванов бе на мнение, че индексацията трябва да отпадне и отношенията между възложител и изпълнител да се решават по реда на финансовата непоносимост.
Според него не е ясно регламентира как ще се взима решение на коя фирма да се уважи искането за индексация и на коя не. По думите му това крие корупционен риск. По думите му голям проблем е и индексацията на инхаусите. Той заяви, че след Нова година ДБ ще предложи изменение индексацията да отпадне.
Индексациите са задължителни за държавата, а това крие риск за фиска.“
Цончо Ганев („Възраждане“) напомни, че ДБ са част от управляващите, но че са „управляваща опозиция“. Отношение по темата взе и Николай Нанков (ГЕРБ) и заяви, че поскъпване на материали е имало и през 2022 г. след войната в Украйна. Той припомни, че по време на кабинета „Петков“ е била приета промяна в ЗОП, която позволява индексацията.
Тогава ние предупреждавахме за субективните порочни последици, защото се плаща от фиска на едни фирми, а на други няма да се плаща.“
Той обвини служебните кабинет и сегашния за приети промени и в методиката за индексация. Нанков заяви, че поради тази причина ГЕРБ са внесли промени, за да се изчистят субективните моменти.
Румен Гечев (БСП) стигна по-далеч и заяви, че предложените текстове са „направо текстове за корупция“. С промяната, свързана с надвишаването на стойността на договорите, Гечев заяви, че така на практика се отменят публичните търгове и конкурси.
50 на сто разлика. Отнемате пазарните принципи и конкуренцията. Ще печелят фирми с мними и ниски оферти, и после ще променяте стойността с 50%. Дори не е вкарана инфлацията на НСИ. Ние ще гласуваме против. Това са текстове, които създават законови възможности да се краде с милиони.“
Божидар Божанов (ДБ) заяви, че има клауза за индексация „до 50%“ и че методиката, която се изготвя от МС „се прилага в разликата между вчера и днес в инфлацията.“ Гечев не ме съгласен и заяви, че парламентът подписва празен чек и че кабинетът ще има възможност да си прави каквато поиска методика. По думите му, ако едни фирми получат увеличение, а други – не, то те ще могат да заведат дела. Божанов коментира, че е предложил методика за „приоритизация“, но тя била твърде широко разписана и ще бъде разширена от МС.
Финални промени
Заради всички тези критики, по време на разглеждането на Бюджета на комисия, някои депутати са предложили промени, които днес минаха и на второ четене в залата.
Така например бе прието предложение на Божанов (ДБ) всички документи, свързани с изменения на договори по поръчки и рамкови споразумения, да се публикуват в централизирана електронна платформа. Това трябва да става в срок от 30 дни от изменението. На публикуване ще подлежат и промените в договорите, свързани именно с индексацията.
Също така бе прието и предложението на Бойко Борисов (ГЕРБ), Кирил Петков (ПП), Делян Пеевски (ДПС), Йордан Цонев (ДПС), Теменужка Петкова (ГЕРБ) и Венко Сабрутев (ПП). То предвижда, че „изменението на цените на договор за обществена поръчка в резултат на инфлацията, при която съществено са увеличени цените на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, може да се извърши при наличието на финансов ресурс. Изменението се извършва, съгласно методика, одобрена с акт на МС.“
Така приетото изменение ще ограничи до някаква степен поскъпването на проекти след проведени търгове, но няма да ограничи поскъпването на „Хемус“ и части от скоростния път Видин – Ботевград. По думите на регионалния министър Андрей Цеков магистралата, която все още не е достроена докрай, ще поскъпне с 30%. За последните 4 години магистралата глътна над 1.4 млрд. лв.
Строителството по тези обекти е сключвано по инхаус процедури от държавното „Автомагистрали“, като дейностите са превъзлагани на трети фирми, но под прикритието на договори за доставка на материали и наем на техника. През последните години стана ясно, че въпросните фирми са получили и огромни аванси. За част от тях бившият вътрешен министър Бойко Рашков изнесе информация, че са изнесени в чували или са отишли за строителството на скъпи хотели.
До момента няма развитие по разкриването и обвиняването на лица, които са участвали в престъпната схема. Вече година и прокуратурата не излиза с информация по казуса, които засяга публичен финансов ресурс за милиони, въпреки че Рашков представи и фирмите, които са взели авансите. Сред тях е и компания, свързана със строителния бос Велико Желев.
Припомняме, че Желев спечели почистването и поддържането на пътища в някои райони на стойност над 900 млн. лв. Това се случи, след като новото ръководство в АПИ отмени част от поръчките, стартирани от служебния кабинет, но остави в сила вече спечелените от Желев.
В крайна сметка възможностите за индексация бяха приети със 123 гласа „за“, 62 – „против“ и 21 – въздържали се. При гласуването ясно се видя разцеплението в ПП-ДБ, но по думите на Иванов (ДБ) различното мнение е нормално, тъй като живеем в демократично общество.
Промените ще влязат в сила от 22 декември 2023 г., е записано в проектобюджета.
Индексацията в МРРБ
Иванов представи официална информация от МРРБ за проектите, които са индексирани. От отговора на министър Цеков става ясно, че договорите за основен ремонт и ново строителство, които попадат в обхвата на подлежащите индексации, са за 5.8 млрд. лв. До момента по тях са постъпили общо 57 искания за индексация на обща стойност 321 милиона лева по 27 договора, при общо 34, като министерството е разплатило малко над 251 млн. лв.
По закон има 52 договора за текущ ремонт и поддръжка, които попадат в обхвата на Методиката за изменение в цената на договора. Те обхващат 27 области, както и четири магистрали. От тези 52 договора са постъпили 63 искания по 43 договора. Исканията са на обща стойност близо 705 млн. лв.
Част от фирмите, които са получили индексации в пълен обем, изпълняват следните обекти: Лот 1 на пътя Мездра-Ботевград (изпълнява се от „Пътстрой 92“, Геострой“, б.р.), пак същият път, но лот 2 (изпълнява се от дружество, в което влизат „Европейски пътища“, „Водно строителство – Благоевград“, б.р.), пътят Русе-Кубрат (изпълнява се от „ИСА 2000“, б.р.), пътят Костинброд-Берковица-Монтана („Хидро-водстрой“, б.р.), тунелът „Железница“, част от строителството на магистрала „Струма“ (изпълнява се от „АМ Струма Тунел 2018“, б.р.), Калотина - Софийският околовръстен път (изпълнява се от „Щрабаг“, б.р.), обходният път на Бургас („Пътстрой“, б.р.).