Незаконното строителство на „Хемус“ влезе за одобрение в парламента
Не е ясно колко инфраструктурни обекти в страната ще бъдат засегнати от промените и кой ще плати сметката за застраховането им
Узаконяването на незаконни инфраструктурни строежи, които нямат необходимата строителна документация, но отговарят на техническите норми, влиза за разглеждане в Народното събрание. Промените в Закона за устройство на територията са входирани от Министерски съвет на 28 декември. Ако бъде приет, законопроектът ще засегне публични държавни и общински обекти. Сред тях попадат и лотове от магистрала „Хемус“, основни ремонти на пътища, правени по договори за текущо поддържане, както и укрепване на свлачища и ремонт на язовири.
Така кабинетът прави още една крачка към „амнистиране“ на незаконното строителство на големите инфраструктурни обекти, възлагани по времето на ГЕРБ, но без необходимите строителни книжа. Темата бе особено гореща по време на служебните кабинети през последните 2 години, но и на кабинета „Петков“. Сега обаче, вече като част от управляващата сглобка с ГЕРБ, представителите на „Продължаваме промяната“, от които е и регионалният министър Андрей Цеков, са забравили за цялата сага.
Припомняме, че законопроектът бе предложен от Регионалното министерство за обществено обсъждане в края на октомври. Според него незаконните строежи няма да подлежат на премахване и забрана за ползване. Голяма част от тях представляват национални обекти или такива с национално значение, както и обекти с първостепенно общинско значение. В средата на декември промените бяха одобрени и от Министерския съвет.
Нов опит
Това няма да е първият път, в който депутатите ще разглеждат незаконното строителство. Бившият регионален министър Иван Шишков също бе инициирал промени в ЗУТ, с които всички подобни инфраструктурни обекти трябваше да придобият статут на търпимост. Промените бяха отхвърлени от депутатите в 48-ото НС с мотиви, че ДНСК не е издала нито един акт за незаконно строителство.
В средата на април подопечната на МРРБ ДНСК издаде актове за незаконно строителство на компании, строили лотове от „Хемус“, включително и на държавното „Автомагистрали“. По този начин държавата на практика санкционира сама себе си. Актовете се оспорваха в съда от компаниите.
Веднага след това за обществено обсъждане, и то по бързата процедура, бе качен отново същият законопроект. В частичната предварителна оценка на въздействието се посочваше, че няма необходимост от допълнителен финансов ресурс за прилагането на промените.
Това обаче не бе особено вярно, тъй като през март стана ясно, че след като обектите бъдат узаконени, те ще трябват да бъдат и застраховани. Предишни изчисления на ведомството показваха, че общата стойност на незаконните инфраструктурни обекти, е повече от 1 млрд. лв.
Промените в ЗУТ бяха входирани и в парламента, но след като встъпи в длъжност регионалният министър Андрей Цеков ги изтекли обратно. Преди това като член на регионалната комисия Цеков коментираше, че със законопроекта на Шишков може да бъде отворена кутията на Пандора, тъй като не е ясно колко обекти ще попаднат в обхвата на търпимост. В сегашния законопроект обаче също липсва информация за въздействието на промените.
Сагата с „Хемус“
Промените в ЗУТ, предложени от МРРБ, трябва да минат през комисии в парламента и едва след това да бъдат гласувани в зала. Ако бъдат приети обаче с тях ще се амнистира незаконното строителство на лотове от „Хемус“, което основно е възлагано по времето на ГЕРБ.
Припомняме, че магистралата се строи по порочни инхаус процедури, при които държавното „Автомагистрали“ е превъзлагало дейностите на трети частни фирми, но под прикритието на договори за наем на техника и доставка на материали. Нещо повече – фирмите са получавали огромни аванси, за които впоследствие бившият вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че са изнесени в чували или са отишли за строителството на скъпи хотели.
Именно заради заплетеният казус и корупционните схеми, бившият регионален министър Гроздан Караджов отказваше да разплаща дейности, свързани със строежа на магистралата. Всъщност именно заради това и заради парите на строителите за основни ремонти, правени по договори за текущи, партньорите в управляващата коалиция в кабинета „Петков“ се скараха. По онова време като министър на финансите Асен Василев дори изпрати незаконните ремонти на пътища в прокуратурата.
За разлика от Караджов обаче наследникът на поста Иван Шишков и сегашният министър Андрей Цеков нямаха проблем с разплащането на дейностите. Цеков дори търсеше начин как да индексира въпросните договори. Това стана възможно малко преди празниците. Поскъпването на порочните инхаус процедури мина с промени в преходните и заключителни разпоредби в Закона за държавния бюджет. За последните 4 години магистралата е глътнала 1.4 млрд. лв., а след индексацията прогнозите са тя да поскъпне поне с още 30%.