Цените на пшеницата са рекордни, но фермерите не печелят
Фючърсите са толкова скъпи, че засега на пазара са основно спекулантите, които реално не търсят физическо зърно
След нахлуването на Русия в Украйна глобалните фючърси на пшеницата скочиха рязко и фермерът Ванс Емке е нетърпелив да продаде зърното си. Цените в САЩ се покачиха с около 30% до почти 12 долара за бушел (над 440 долара за тон) – най-високото ниво, което Емке помни в своите 45 години земеделски труд близо до град Хили в Западен Канзас.
Вместо обаче да получи неочаквано големи печалби, Емке открива, че пазарът на суровини е с главата надолу. Той и съпругата му Луиз казаха пред Reuters, че не могат да продадат абсолютно нищо от предстоящата си реколта от лятна пшеница за бъдеща доставка.
Фючърсните цени на царевицата и пшеницата скочиха толкова рязко, че мнозина по сложната верига на обработка на зърното – местни селскостопански кооперации, товарачи, мелничари и износители – спряха да купуват от страх, че няма да могат да препродадат с печалба.
Други не могат да си позволят стратегия за управление на риска в цялата индустрия, известна като хеджиране, която поддържа движението на световните пазари на суровини. Ракетите, падащи в Украйна, разтърсиха тази система, изпращайки посредниците да се борят, за да укрепят позиции на фючърсния пазар, които им струват милиони долари на ден.
Повече от всякога пазарът е в паника“, каза пред Reuters Андрю Джаксън, търговец на зърно от Кентъки.
Много от тези играчи продължават да се въздържат от покупки, за да видят как конфликтът в Източна Европа се развива – Русия е най-големият износител на пшеница в света, а Украйна е основен глобален доставчик както на пшеница, така и на царевица.
Докато някои северноамерикански мелничари заявиха, че разполагат с достатъчно зърно от минали реколти, за да продължат да произвеждат няколко месеца, продължителните или повтарящи се прекъсвания на търговията със зърно биха могли в крайна сметка да допринесат за вече надутите цени на храните.
Междувременно невъзможността да продадат част от зимната си пшеница, чиято реколта започва да се събира през юни, притиска щатските фермери. Производители като Ehmkes се нуждаят от пари сега, за да платят за семена и торове преди пролетното засаждане, както и за рента на земя и дължими данъци.
Очаква се само сметките за торове да скочат с 12% тази година, след като миналата се повишиха със 17%, според Американското федерално земеделско бюро и Министерството на земеделието. Ако фермерите решат да намалят торенето, това може да ограничи добивите за есенната реколта в момент, когато светът може да се нуждае от повече зърно.
Развиващите се страни са особено уязвими от недостиг на доставки и високи цени на зърното, каза Дон Руз, президент на брокер за селскостопански стоки в Айова.
Развиващите се пазари, като Африка, биха могли да имат по-малко хляб за ядене“, каза Руз.
Необичайната ситуация, която задушава Ehmkes, произтича от системата за хеджиране, по която американските зърнопроизводители и преработватели отдавна се застраховат срещу колебания в цените.
За всеки бушел зърно, който се ангажират да купят, купувачите продават еднакво количество бушели на фючърсния пазар като застраховка от загуби.
Тези търговски играчи са традиционните „къси“ продавачи, или продавачи на пазара на фючърси.
От другата страна са купувачите на фючърси, или „дълги“ продавачи. Тези играчи обикновено са спекуланти, като хедж фондове и инвестиционни банки, които не участват във физическия бизнес за обработка на зърно.
След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, което Москва продължава да нарича „специална операция“, спекулантите агресивно купуваха фючърси на пшеница и царевица, особено близките майски договори. Цената им в Чикаго (CBOT) скочи с 54% само за девет търговски дни – от 8.84 долара за бушел на 23 февруари до 13.63 долара на 8 март.
Русия и Украйна заедно доставят около 26% от световния износ на пшеница, според последните данни на Министерството на земеделието. Доставките през Черно море вече са прекъснати.
Когато фючърсите се покачват, продавачи на зърно натрупват загуби на хартия по своите къси позиции. Това не е непременно бедствие, тъй като физическото зърно, което са закупили, също поскъпва.
Но докато успеят да продадат зърното и да затворят фючърсните си позиции, те са притиснати финансово. През последните седмици мнозина се сблъскаха с така наречените маржин поръчки от техните фючърсни брокери, принуждавайки ги да инжектират огромни суми в своите сметки за търговия със стоки, за да покрият загубите си.
Това е огромно главоболие, което може да се превърне в проблем, ако не поддържат финансовата си къща в ред“, казва Чад Харт, земеделски икономист в Щатския университет на Айова.
Ралито на пшеницата порази и купувачите на други култури.
Landus Cooperative, най-голямата селскостопанска кооперация в Айова, спря за кратко своите парични оферти за закупуване на царевица и соя на 9 март. Главният изпълнителен директор Мат Карстенс каза, че Landus също е утроил кредитната си линия с CoBank, водещ американски корпоративен селскостопански кредитор, за да покрие стотици милиони долари в поръчки за маржин по време на ралито и да гарантира, че бизнесът му остава здрав.
CoBank е предоставила повече от 4.5 милиарда долара заеми и кредити на клиенти за справяне с исканията за маржин и покупки на зърно само през януари и февруари, каза за Reuters Ерик Итамбо, главен банков директор на CoBank.
Въпреки че спот фючърсите на CBOT пшеницата се охладиха през последните дни, слизайки обратно под 11 долара за бушел, фючърсният пазар не е бил толкова променлив от 2008 г., когато недостигът на храна в световен мащаб предизвика бунтове в някои страни.
Обратно в Канзас, Ehmkes наблюдават влошаваща се суша, която вреди на реколтата от зимна пшеница, която в момента е в земята.
Все пак те смятат, че може да получат още един шанс да продадат пшеница на цена от 12 долара или повече, тъй като конфликтът в Украйна не показва признаци на отслабване.
„Много неща ни казват, че цената на пшеницата може да бъде значително по-висока от тази, която е в момента“, каза Ванс Емке.