ChatGPT: България трудно ще спаси ТЕЦ-овете си

Запазването на въглищните топло- и електроцентрали, докато изпълнява целите на Европейския съюз за декарбонизация, е почти невъзможно за България. Това е извод, който извежда чатботът ChatGPT, на база информацията с която разполага, и изчисленията, които прави. Единственият шанс ТЕЦ-овете да работят след 2030 г., ако Еврокомисията въобще се съгласи, е страната да извърши много реформи в енергийния си сектор, да инвестира в нови технологии и да има тясно сътрудничество между правителството, бизнеса и гражданското общество.

На въпрос дали България може да намали въглеродните си емисии с 55% до 2030 г., както е заложено в Европейският законодателен акт за климата, без да затваря въглищните си електроцентрали, изкуственият интелект отговаря, че ще бъде много трудно.

Все пак той изчислява, че има някаква вероятност страната да успее да запази замърсяващите си мощности, като компенсира техните емисии с мерки в други сектори на икономиката – производството, транспорта, строителството и домакинствата.

За да се постигне по-амбициозната цел за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г., взимайки за база 1990 г., може да се приложат следните мерки, според ChatGPT:

• Инвестиции във възобновяеми източници на енергия – насърчаване на изграждането на вятърни, слънчеви, хидроелектроцентрали и други технологии за производство на енергия от възобновяеми източници. Това ще допринесе за намаляването на въглеродните емисии, като в същото време ще осигури сигурност на енергийния сектор;
• Енергийна ефективност – подобряване на енергийната ефективност в сградите, промишлеността и транспорта. Това може да се постигне чрез използване на по-ефективни технологии и инфраструктура, като например енергийно ефективни изолации, LED осветление, енергийно ефективни автомобили и т.н.;
• Транспорт – в този сектор е важно да се насърчи използването на обществен транспорт, велосипеди и електрически превозни средства. Освен това, България може да предприеме мерки за намаляване на транспортните потребности, като насърчава телевръзките и работата от вкъщи;
• Индустрия – България може да насърчава индустриалните предприятия да използват по-ефективни и по-чисти технологии, които да намаляват въглеродните емисии;
• Селското стопанство – трябва да се насърчават устойчивите земеделски практики, като се намалява използването на торове и пестициди, и се увеличава залесяването;
• Въглеродно съхранение – България може да предприеме мерки за съхранение на въглерода, като например засаждане на повече гори и други екосистеми, които абсорбират въглерода. Инвестициите в CCS (Carbon Capture and Storage) технологии могат да помогнат да се намали въглеродният отпечатък на въглищните електроцентрали, като се улавят емисиите на CO2 и се съхраняват в подземни резервоари;
• Реформиране на данъчната политика – може да се приложат данъчни стимули за „зелени“ източници на енергия и съхраняването ѝ.

Припомняме, че отишлият си 48-и български парламент задължи служебното правителство да започне преговори с Европейската комисия за отпадане на ангажимента, поет от кабинета „Петков“ – до края на 2025 г. емисиите от топло- и електроцентралите в България да бъдат намалени с 40% и то с базова 2019-та година. Този ангажимент бе поет, за да бъде одобрен Плана за възстановяване и устойчивост, а предоговарянето му на този етап изглежда трудна задача.